Шизофренията и в наши дни си остава еволюционна загадка. Това разстройство на психиката съпътства човек през цялата му писана история и въпреки тежките поражения върху мисленето и поведението на засегнатите, което ги поставя в по-неизгодно положение за продължаване на рода, продължава да се предава от поколение в поколение. Ново проучване, резултатите от което са публикувани в Biological Psychiatry може да помогне в намирането на обяснение за тази загадка. Учените са открили доказателства за връзка между генетичния риск за възникването на шизофренията и определени генетични маркери, след като са извършили сравнителен ДНК-анализ между генома на неандерталци и съвременния човек.
"Изследването ни показва, че шизофренията е модерно заболяване, което се е появило след като съвременният човек се е разделил с еволюционния път на неандерталците", казва Джон Кристъл, редактор в Biological Psychiatry. "Тоест, ранните хоминиди не са били обременени с това заболяване".
Причините за шизофренията си остават неизвестни, но учените са наясно, че генетиката играе важна роля в проявленията и развитието на заболяването. Според водещият автор в изследването, Оле Андерсен от Университета в Осло, Норвегия, който е преподавател и в Университета на Калифорния в Сан Диего, някои специалисти смятат, че шизофренията може да е "страничен ефект" от някои изгодни за вида ни генетични мутации, свързани с подобряването на познавателните ни способности и придобиването на по-човешки черти. Тези "странични ефекти" се изразяват в увеличената склонност на човек да развива различни психози.
Заедно с водещият автор в изследването участват и Саураб Сиринивасан и Франческо Бетела, също от Университета в Осло. Изследователите анализират генома на неандерталци - най-близките до съвременния човек "роднини". Търсенето им е в посока специфични региони от генетичния код, които биха могли да подскажат произхода на шизофренията в хода на еволюционната ни история.
Анализите им се опират на данни от последните мащабни проучвания на генома на хора, страдащи от шизофрения и съпоставянето им с наличната генетична информация за неандерталците. Сравнението показва, че е налице вероятност определени участъци от генома да са претърпели положителна мутация, а това се е случило след като съвременният човек и неандерталците са поели всеки по своя еволюционен път.
Регионите в човешкия геном, които се асоциират с шизофренията - известни като рискови локуси, е по-вероятно да се открият в части от генетичния ни код, които са различни от гените на неандерталците. Допълнителен анализ за точното определяне на рисковите локуси показва, че са свързани с еволюционни маркери, свързани с по-големите ни когнитивни възможности, които в нашия вид са претърпели мутации в положителна посока. Други подобни генни локуси са известни и от по-рано и за тях се смята, че освен, че са свързани с шизофренията, са и основен фактор, водещ до развитието на това душевно разстройство.
Андерсен подчертава, че "резултатите от изследването ни показват, че податливостта ни спрямо шизофренията се е появила след еволюционното отделяне на съвременния човек от неандерталските му роднини. А това подкрепя хипотезата, че шизофренията е "страничен продукт" от сложната еволюция, която е формирала човешкия мозък".
0 коментара:
Публикуване на коментар