Космическият телескоп на NASA "Хъбъл" е заснел удивителните кадри, на които се вижда разпадането на комета, пристигаща от далечните краища на Слънчевата система. В няколкото изображения са уловени моментите, в които от ледената скала се отделят парчета с големината на жилищна сграда, които следват като шлейф значително по-голямото ядро на кометата. До момента това са най-детайлните кадри на такова явление, с които науката разполага.
Изображенията са заснети в края на януари 2016 година. Кометата се нарича 332P/Ikeya-Murakami и разбира се е връстница на Слънчевата система - 4,5 милиарда години. Кометата е от телата, зародили се в Пояса на Кайпер, лежащ зад орбитата на Нептун, но орбитата ѝ е повлияна от гравитационното въздействие на гиганта в системата - планетата Юпитер. Поради това отместване на орбитата, 332P / Ikeya-Мураками се приближава значително до Слънцето. Наблюденията на кометата се водят от екип астрономи от Университета на Калифорния в Лос Анджелис. Данните от изследването им са публикувани в Astrophysical Journal Letters.
Снимките са направени в момент, когато кометата се е намирала на дистанция от 240 милиона километра от Слънцето, малко зад орбитата на Марс. По същото време дистанцията между кометата и Земята е била 108 милиона километра. 332P/Ikeya-Murakami извършва една обиколка около Слънцето на всеки шест години, а последното ѝ сближаване със светилото ни явно е имало драматични последици.
Яркият обект в лявата част на изображенията е ядрото на кометата, което е с диаметър около 480 метра. В центъра и в дясно на снимките се виждат големите парчета - с размери между 20 и 60 метра - отделили се от тялото на кометата. Според изчисленията, отломките представляват около 4% от кометата. Учените смятат, че разпадането се е случило между октомври и декември 2015 година, но все още не са наясно с точните причини и механизмите, довели до откъсването на парчета от ядрото.
"В миналото астрономите смятаха, че кометите загиват, когато бъдат затоплени от слънчевите лъчи и ледът им буквално се изпарява. Но изглежда, че разпадането на ядрата им играе по-голяма роля в този процес. При 332P ставаме свидетели на това, как самата комета се раздробява по пътя си към небитието", казва Дейвид Джуит от Университета на Калифорния в Лос Анджелис.
Заснетото от "Хъбъл" е едно от най-детайлните наблюдения на разпадането на комета. Отломките ѝ в момента са се разпръснали в шлейф, който се "влачи" зад ядрото ѝ на дистанция от над 4800 километра. Фрагментите бавно се отдалечават едно от друго със относителна скорост от само няколко километра в час, но цялата система - кометата и откъсналите се от нея отломки - се движат със шеметните 80 000 км/час спрямо Слънцето.
Една от възможните причини за разрушаването може да е бързото въртене на кометата; тя прави един пълен оборот около собствената си ос на всеки два до четири часа. С приближаването към Слънцето обаче, струите от газ и прах, изпаряващи се от повърхността ѝ, стават "по-буйни" и това може да е достатъчно за да се отслабят и отделят по-големи парчета материал от ядрото.
"Хъбъл" е заснел и друг голям фрагмент, близо до кометното ядро. Това парче може да се е откъснало от нея през 2012 година. Всъщност, фрагментът може да се окаже с подобна на 332P големина, или казано иначе - кометата може да се е разпаднала на две части в даден момент в миналото.
До момента най-детайлните кадри от разпадане на комета бяха тези, заснети през април 2006 година от раздробяването на кометата 73P/Schwassmann-Wachmann 3 (73P). 332P ще даде на специалистите нови данни за еволюцията на кометите, макар че има и лоша новина; по думите на Джуит, след около 150 години тази комета може напълно да изчезне.
"Пътуването из вътрешните части на Слънчевата система се оказва съдбоносно за кометата", казва в заключение Джуит.
0 коментара:
Публикуване на коментар