Археолози откриха в Шунантунич най-голямата известна до момента гробница на маите

Голяма част от наследството и богатствата на древния град на маите Шунантунич, чиито останки в наши дни се намират на територията на Белиз, са разпръснати, след като с разкопките на мястото през XIX век се занимава британски офицер от медицинската служба. Не малко артефакти просто са плячкосани. Но през миналата седмица археолози са открили голяма гробница, за която се предполага, че е принадлежала на царска особа.

Това е първата гробница, откривана в Шунантунич. В нея е намерен скелет на човек, за когото се предполага, че е от аристократичната класа на древния град. Свидетелство за високия му статут в обществото е изяществото на гробницата, построена за него, пише  местното издание в Белиз The Reporter.   В гробницата археолозите са намерили керамика, нефритови украшения и кости на животни. Предстои да бъде изяснено на какви животни са принадлежали, но първите предположения са, че сред пренесените в жертва е имало ягуар и някакъв вид елен.

Експертите са направили предварителна оценка и на човешките останки. По дължината на бедрената кост, черепа и зъбите става ясно, че се касае за погребение на мъж на възраст между 20 и 30 години.

Археологът Джейми Ейв от екипа, извършват разкопките, обяснява пред The Reporter: “Невероятно е откриването на тази гробница, защото на мястото се водят археологични проучвания от 1890 година. В продължение на повече от век никой от археолозите не е откривал гробница в града. Но тази, освен че е единствената за момента, е забележителна по много други причини – тя е една от най-големите погребални камери, които сме откривали изобщо”.

Предстои цялото съоръжение да бъде разкрито, но предварителните оценки са, че погребалната камера е между 5 и 8 метра в дълбочина.

Местни легенди твърдят, че през последното десетилетие на XIX век мистериозна жена се появила изненадващо до мъж от близкото село Сан Хосе Сукотз, а след това също толкова мистериозно изчезнала в стената на Ел Кастило – подобна на кула структура в древния град Шунантунич, което преведено на съвременен език означава “Каменната жена”. Легендата твърди още, че в последствие жената се появявала и на други хора в Ел Кастило.

Добавете надпис

През 1892 година д-р Томас Ган, британски офицер от медицинския корпус, започва да проучва останките на древния град на маите. Няколко години копае и проучва, а след това заминава за известно време.
“След това – до 1924 година, когато Ган се завръща, разкопките на мястото са прекратени”, уточнява Джейми Ейв. “Записките му показват, че при повторното си идване на мястото, той е изкопал множество съкровища от цивилизацията на маите. По-нататъшната съдба на тези находки обаче е неясна и местонахождението им е неизвестно. Най-вероятно са попаднали в частни музейни колекции на запалени колекционери на артефкати на маите, които може и да не подозират от къде произхождат предметите, с които са се сдобили по незаконен начин”.

Градът е процъфтявал в периода между 700 и 1000 година, а после е западнал и вероятно изоставен в крайна сметка. Разкопките на мястото ту се активизират, ту напълно замират. Към настоящият момент археологичните проучвания на мястото се водят от Ричард Левентал от Университета на Калифорния в Лос Анджелис, който пристига още през 1990 година.

Шунантунич е построен върху изкуствено заравнено варовиково било с надморска височина от 183 метра. Жилищните сгради са били на площ от няколко квадратни километра, изградени около централната зона на града, където се намира Ел Кастило. Самата структура, наречена Ел Кастило, се извисява на 40 метра и е служила едновременно като храм, административен център на града и място, където са живели владетелите на Шунантунич. В западнат и източната част на Ел Кастило в мазилката са гравирани астрономични символи, представящи бога на Слънцето, Луната и Венера.

На това място хора са се заселили още около 600 г. пр.н.е., но едва 1300 години по-късно градът достига зенита в развитието си, а после запада, едновременно с останалите градове на маите в региона.

Каменна стела, на която е изобразена емблемата на големия град Наранхо, намиращ се на територията на съвременна Гватемала, подсказва, че Шунантунич вероятно е бил град-сателит на Наранхо. Когато влиянието и силата на Наранхо отслабнали, местният елит в Шунантунич поел пълния контрол над града и положили доста усилия, за да го развият. Тогава е построен и внушителния Ел Кастило, както и много от другите сгради.
Но въпреки усилията им жителите на Шунантунич не надживели с много бившите си патрони от Наранхо – много скоро и те са принудени да напуснат града.

Детайл от Ел  Кастило и гравираните в камъка символи

Развитието на Шунантунич се забавя след 830 година, а около 900 – 1000 година градът вече е много далеч от онова, което е представлявал през VIII – IX век. Археолозите изказват предположение, че градът е бил изоставен за известно време, а пред X век на мястото за кратко отново се заселват хора.