Това, че “сипаничавото” лице на Луната е породено от милиардите години на сблъсъци с астероиди, е добре известен факт. Но едва сега науката е в състояние да установи точно колко големи са били астероидите, ударили се с нашия спътник.
Изследователите Пете Шулц и Дейвид Крофърд от Университета Браун са анализирали известния кратер в Морето на дъждовете (Mare Imbrium). Новото изследване достига до заключение, че тялото, създало този кратер, е било с доста по-голям размер, отколкото се смяташе досега. Учените изказват предположението, че болидът е бил с диаметър не по-малък от 250 километра.
Това го поставя в класа на протопланетните астероиди – обекти, достатъчно големи, за да бъдат смятани за “зародиши” на планети. Сблъсъкът на тялото с Луната е оставил значима следа на повърхността ѝ, кратер с диаметър около 1250 километра.
В съобщението за изследването си, авторите пишат, че “доказваме, че Imbrium е формиран от изключително голямо тяло, чиито размери са достатъчни, за да бъде класифицирано като протопланета”. Цитатът е на Пете Шулц, професор по земни и планетарни науки в Университета Браун. “Това е първото изследване за установяване размера на тялото, ударило се в Imbrium, което се базира най-вече на геоложки структури, които можем да наблюдаваме на Луната”.
Не само големината на тялото е интересен извод от изследването. Учените са успели да намерят обяснение и за т.нар. Imbrium Sculpture – мрежата от канали, които се простират радиално около кратера. Освен това са установили и какво е породило втората мрежа канали, простиращи се в областта на северозапад от центъра на кратера.
“Тази втора мрежа наистина беше загадъчна. Никой до момента не можеше да обясни на какво се дължи”, обяснява Шулц.
Учените са използвали виртуални и физични модели, за да се опитат да пресъздадат процесите на формирането на тези канали. Предположението им е, че части от небесното тяло са се откъртили от него и са ударили Луната преди основната маса да се сблъска със спътника ни.
Някои от отломките са успели да се измъкнат от гравитационното притегляне и са се сблъскали с Луната или Земята на по-късен етап. Това откритие може да помогне за обясняване на т.нар. закъсняло бомбардиране – когато комети и астероиди отново и отново са се сблъсквали с твърдотелните планети от Слънчевата система.
0 коментара:
Публикуване на коментар