Вулканичните суперизригвания са заплаха, която може да доведе до глобални промени в климата на планетата. В случай на възникване на такава заплаха, човечеството ще има на разположение едва година, за да предприеме адекватни мерки.
Гилермо Гуалда от Университета Вандербилт и Стивън Сатън от Университета в Чикаго доказват в статия за списание PLoS ONE, че на такива супервулкани е необходимо съвсем малко време, за да избухнат, независимо, че формирането им е отнело десетки хиляди години.
Всичко започва с това, че магмата в мантията се издига към земната кора и не е в състояние да я разруши и да се излее на повърхността. В резултат се образува своеобразен мехур, вътре в който налягането и температурата постоянно растат заради постъпващата отдолу магма. Когато накрая се случи изригването, то последствията могат да се превърнат в истинска глобална катастрофа – подобен вулкан може да изхвърли в атмосферата до 1000 кубични километра пепел.
В недалечното си минало (относително възрастта на планетата ни) Земята вече е преживяла няколко такива изригвания. Например, супервулканът Таупо в Нова Зеландия се взривява пред около 26 500 лет назад, а вулканът Тоба на Суматра (Индонезия) се е развилнял още по-рано – преди около 74 000 години, и изхвърлил около 2 800 кубични километра разтопени скали и пепел. Това не са аномалии; подобно поведение на земната кора се смята за нормално. Въпросът е само в това, кога трябва да се очаква поредното изригване. Съществува мнение, че подобна вулканична активност е провокирала стопяването на ледниците по цялата планета в миналото и е съвсем реална заплахата да сложи край на човешката цивилизация във вида, в който я познаваме днес.
“Подобни “нагнетявания” обикновено възникват в кухини в кората на планетата. Трупат се в продължение на десетки хиляди години, след което са им необходими няколко хилядолетия, за да достигнат до критичния етап. Но самият процес на декомпресия – изхвърлянето на газове, по които сме в състояние да отчетем започналата вулканична активност, се случва само година преди изригването”, обяснява Гуалда.
Учените са достигнали до този извод, след като са анализирали малки кристали кварц в пемза, която е формирана преди около милион години. Анализът показва, че в повече от 70% от случаите, нарастването на кристалите е било в рамките на по-малко от година (кварцовите дискове обикновено нарастват в близките до изригването дни или седмици).
По думите на учените, ако възникне подобна заплаха, времето, с което ще разполагаме, е съвсем малко. Съвременната техника може да открива магматични джобове, но всеки отделен случай трябва да се разглежда индивидуално и внимателно – иначе може да се случи така, че да пропуснем да забележим фатален за човечеството катаклизъм.
0 коментара:
Публикуване на коментар