През дългия си живот Мимар Синан съгражда най-малко 374 сгради и инфраструктурни обекта. Повечето от творенията му са изработени по поръчка на Сюлейман I Великолепни, но работи и по поръчки на следващите двама султани – Селим II и Мурад III.
Около етническият му произход съществуват известни разногласия. В Енциклопедия Британика е записано, че родителите му са или арменци, или от гръцки произход и при раждането му е кръстен Ховсеп (Юсуф). В полза на тази хипотеза е и фактът, че през 1512 година Мимар е отведен в Истанбул и предаден на служба в еничерския корпус по силата на “кръвния данък”. Известно е, че този данък не е събиран от мюсюлмански семейства, затова се смята, че произхожда от християнско семейство. В редиците на елитната султанска войска – еничерския корпус, Мимар приема исляма.
Според някои източници, вероятно Синан попада на лична служба при великия везир Ибрахим паша Паргалъ, най-приближеният в приятелския кръг на Сюлейман Великолепни. Може би по това време получава и ислямското си име Синан, което означава “вървящ първи”. Понеже е само на 23 години и възрастта му не е подходяща за висшето училище Ендерун, е изпратен да се обучава в имперския колеж, където учи математика и строителни техники. Благодарение на амбициозността си и интелектуалните си възможности, много скоро Синан е повикан да помага на водещите за времето си архитекти. Там започва реално да учи занаята, а три години по-късно получава квалификация за архитект и инженер.
Шест години след постъпването му в училището участва в последната военна кампания на султан Селим I срещу остров Родос, която приключва със смъртта на султана. Две години по-късно Синан става свидетел на падането на Белград.
Заедно с еничерския корпус на новия султан Сюлейман I Великолепни, където е включен в състава на резервната конница, участва в битката при Мохач и похода към Австрия. След приключването на тази кампания Синан е повишен в чин капитан на Султанската охрана и получава под свое командване кадетски пехотен корпус. По-късно командва 62-ри корпус на османската армия, който се базира в Австрия.
По време на службата си, докато командва тежките обсадни машини, с които руши крепости и сгради, Синан като архитект изучава и слабите места на структурите.
 |
| Тюрбето на Роксолана |
През 1537 година в състава на султанския военен корпус участва в експедициите към Корфу и Апулия, както и в похода срещу Молдавия. По това време привлича към себе си вниманието на Сюлейман Великолепни, след като само за няколко дни построява мост над река Прут.
 |
| Шехзаде джамия |
След като през 1539 година за нов велик везир е посочен Челеби Люфти паша, под чието пряко командване по-рано служи Синан, той е назначен за главен придворен архитект на Истанбул. Задълженията му включват и контрола за строежите из цялата Османска империя, в това число изграждането на обекти от гражданската инфраструктура (пътища, мостове, водопроводи). През следващите почти 50 години, през които остава на тази длъжност, Синан създава мощна административна структура, разполагаща дори с по-големи пълномощия от министъра, който го контролира. Около прочутия майстор се формира и архитектурна школа, където се обучават бъдещи инженери и строители.
 |
| интериора на Шехзаде джамия |
Но първият мащабен проект, който Синан изпълнява, е строежа на Шехзаде джамия. Построена е в памет на престолонаследника Шехзаде Мехмед, който почива през 1543 година от шарка. Комплексът, издигнат в историческия район Фатих, започва да се строи като гробница за починалия син на Сюлейман. Завършен е през 1548 година. Двете минарета на джамията се издигат на височина от 55 метра. Както и при повечето построени по-късно от Синан джамии, зданието е с квадратни основи, върху които се издига високият централен купол, обкръжен от четири половин купола и многобройни, по-малко по размер спомагателни куполи.
В комплекса се намира тюрбетата (гробниците) на Шехзаде Мехмед, както и на Рюстем паша и Мустафа Дестери паша.
Следващият важен строеж е изграждането на Искеле джамия в Юскюдар по поръчка на Михримах Султан, любимата дъщеря на султан Сюлейман I. Това е първата от три пострйки, изградени по поръчка на Михримах Султан и нейния съпруг, великия везир Рюстем паша. Построена върху изкуствена площадка с цел да я защити от влагата на Босфора, джамията не разполага с вътрешен двор поради липсата на пространство. Вход към постройката осигурява двоен портик, което решение впоследствие се използва широко особено при изграждането на джамии по поръчка на висши османски функционери, непринадлежащи към османската фамилия. Подобно решение архитектът прилага и в джамиите на Рюстем паша в Текирдаг и Еминьоню, Истанбул.
 |
| Сюлеймание |
Комплексът е с размери 330 на 200 метра и е изграден на няколко тераси върху един от хълмовете с изглед към Босфора. В комплекса, освен споменатите мавзолеи, влизат още болница, медицинско училище, кухня за бедни, училище, четири медресета, многобройни дюкяни и, разбира се, централната част - самата джамия. Куполът на джамията е с шест метра по-висок от този на “Света София”, но му отстъпва по ширина. Планът на Синан е базиран на шедьовъра на византийската архитектура и според учените, Мимар се е опитвал да надмине в постройката си византийския храм.
В купола на Сюлеймание Синан създава 32 отвора, през които влиза светлина и обилно осветява интериора на джамията, придавайки на цялата конструкция илюзията за олекотеност.
 |
| Селим джамия в Одрин |
 |
| Куполът на Селим джамия в Одрин |
 |
| Тюрбето на Синан край стената на Сюлеймание |
През дългия си живот построява най-малко 374 здания – джамии, училища, кухни за бедни, болници, акведукти, мостове, дворци, бани, мавзолеи и фонтани.
Постига мечтата си, да съгради купол, който да надмине прочутия шедьовър на “Света София”.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар