17.7.17

За ранните години от живота му се знае малко. Противоречията започват още с датата на раждането му. Според някои е роден между 1488 – 1490 година, но най-често се посочва датата 15 април 1489 година. Родом е от село Аърнас край град Кайсери (източната част на Мала Азия). Половината от живота му минава като воин от елитната еничерска гвардия, другата половина посвещава на съграждането на джамии, училища, болници, мостове и още, и още. Прочува се с онова, което съгражда и затова е смятан за най-значимия архитект в историята на османската архитектура. Надживява трима султани Сюлейман I, Селим II и Мурад III.

Името му е Коджа Мимар Синан ага и е известен просто като Синан.
През дългия си живот Мимар Синан съгражда най-малко 374 сгради и инфраструктурни обекта. Повечето от творенията му са изработени по поръчка на Сюлейман I Великолепни, но работи и по поръчки на следващите двама султани – Селим II и Мурад III.

Около етническият му произход съществуват известни разногласия. В Енциклопедия Британика е записано, че родителите му са или арменци, или от гръцки произход и при раждането му е кръстен Ховсеп (Юсуф). В полза на тази хипотеза е и фактът, че през 1512 година Мимар е отведен в Истанбул и предаден на служба в еничерския корпус по силата на “кръвния данък”. Известно е, че този данък не е събиран от мюсюлмански семейства, затова се смята, че произхожда от християнско семейство. В редиците на елитната султанска войска – еничерския корпус, Мимар приема исляма. 

Според някои източници, вероятно Синан попада на лична служба при великия везир Ибрахим паша Паргалъ, най-приближеният в приятелския кръг на Сюлейман Великолепни. Може би по това време получава и ислямското си име Синан, което означава “вървящ първи”. Понеже е само на 23 години и възрастта му не е подходяща за висшето училище Ендерун, е изпратен да се обучава в имперския колеж, където учи математика и строителни техники. Благодарение на амбициозността си и интелектуалните си възможности, много скоро Синан е повикан да помага на водещите за времето си архитекти. Там започва реално да учи занаята, а три години по-късно получава квалификация за архитект и инженер.


Шест години след постъпването му в училището участва в последната военна кампания на султан Селим I срещу остров Родос, която приключва със смъртта на султана. Две години по-късно Синан става свидетел на падането на Белград. 

Заедно с еничерския корпус на новия султан Сюлейман I Великолепни, където е включен в състава на резервната конница, участва в битката при Мохач и похода към Австрия. След приключването на тази кампания Синан е повишен в чин капитан на Султанската охрана и получава под свое командване кадетски пехотен корпус. По-късно командва 62-ри корпус на османската армия, който се базира в Австрия.

По време на службата си, докато командва тежките обсадни машини, с които руши крепости и сгради, Синан като архитект изучава и слабите места на структурите.

Тюрбето на Роксолана
През 1535 година участва в Багдадската кампания. Командва султанската лична гвардия и едновременно води строежите на водните укрепвания на езерото Ван. Там става личен телохранител на султана и получава и титлата “хасеки”, която е еквивалент на еничерското звание “ага”.

През 1537 година в състава на султанския военен корпус участва в експедициите към Корфу и Апулия, както и в похода срещу Молдавия. По това време привлича към себе си вниманието на Сюлейман Великолепни, след като само за няколко дни построява мост над река Прут. 

Шехзаде джамия
Докато служи в еничерския корпус и по време на всички военни кампании Синан се проявява като много талантлив инженер и архитект. През 1538 година, когато вече е на почти 50-годишна възраст, е повикан в Кайро, където султанът го назначава за главен придворен архитект на града и му издава разрешение да разрушава всички сгради, които не са вписани в главния план на града. По време на военната си кариера Синан изучава архитектурните паметници в завоюваните градове в Европа и Близкия изток, а наученото успешно използва в мирната си практика на архитект и строител.

След като през 1539 година за нов велик везир е посочен Челеби Люфти паша, под чието пряко командване по-рано служи Синан, той е назначен за главен придворен архитект на Истанбул. Задълженията му включват и контрола за строежите из цялата Османска империя, в това число изграждането на обекти от гражданската инфраструктура (пътища, мостове, водопроводи). През следващите почти 50 години, през които остава на тази длъжност, Синан създава мощна административна структура, разполагаща дори с по-големи пълномощия от министъра, който го контролира. Около прочутия майстор се формира и архитектурна школа, където се обучават бъдещи инженери и строители.

интериора на Шехзаде джамия
Първата възложена му задача като дворцов архитект е от Хасеки Хюррем, съпругата на султан Сюлейман, известна още като Роксолана. Поръчано му е да изгради комплекс от болница, приют (имарет), джамия и училище (медресе). Работата по комплекса започва през 1538 година и приключва 20 години по-късно. Въпреки бавното напредване на този строеж, поръчките от Хюррем и Сюлейман не спират.

Но първият мащабен проект, който Синан изпълнява, е строежа на Шехзаде джамия. Построена е в памет на престолонаследника Шехзаде Мехмед, който почива през 1543 година от шарка. Комплексът, издигнат в историческия район Фатих, започва да се строи като гробница за починалия син на Сюлейман. Завършен е през 1548 година. Двете минарета на джамията се издигат на височина от 55 метра. Както и при повечето построени по-късно от Синан джамии, зданието е с квадратни основи, върху които се издига високият централен купол, обкръжен от четири половин купола и многобройни, по-малко по размер спомагателни куполи.
В комплекса се намира тюрбетата (гробниците) на Шехзаде Мехмед, както и на Рюстем паша и Мустафа Дестери паша.

Следващият важен строеж е изграждането на Искеле джамия в Юскюдар по поръчка на Михримах Султан, любимата дъщеря на султан Сюлейман I. Това е първата от три пострйки, изградени по поръчка на Михримах Султан и нейния съпруг, великия везир Рюстем паша. Построена върху изкуствена площадка с цел да я защити от влагата на Босфора, джамията не разполага с вътрешен двор поради липсата на пространство. Вход към постройката осигурява двоен портик, което решение впоследствие се използва широко особено при изграждането на джамии по поръчка на висши османски функционери, непринадлежащи към османската фамилия. Подобно решение архитектът прилага и в джамиите на Рюстем паша в Текирдаг и Еминьоню, Истанбул.

Сюлеймание
Най-значимият проект, изпълнен от Синан през този период, без съмнение е джамията на султан Сюлейман. Комплексът, известен като Сюлеймание, утвърждава славата на Синан като най-значим османски архитект. По-късно Сюлейман Великолепни пожелава да бъде погребан на това място, недалеч от гроба на любимата му жена – Роксолана. Пак там е гробницата, приютила и останките на самия Синан след края на дългия му живот.

Комплексът е с размери 330 на 200 метра и е изграден на няколко тераси върху един от хълмовете с изглед към Босфора. В комплекса, освен споменатите мавзолеи, влизат още болница, медицинско училище, кухня за бедни, училище, четири медресета, многобройни дюкяни и, разбира се, централната част  - самата джамия. Куполът на джамията е с шест метра по-висок от този на “Света София”, но му отстъпва по ширина. Планът на Синан е базиран на шедьовъра на византийската архитектура и според учените, Мимар се е опитвал да надмине в постройката си византийския храм. 


В купола на Сюлеймание Синан създава 32 отвора, през които влиза светлина и обилно осветява интериора на джамията, придавайки на цялата конструкция илюзията за олекотеност.

Селим джамия в Одрин
За своя най-майсторска работа обаче, архитектът посочва Селим джамия в Одрин. Изградена е между 1569-1575 година. В постройката се открояват много от иновациите на Синан, въведени в по-ранни негови работи, както и нови решения, които заслужено нареждат джамията сред шедьоврите на ислямската архитектура. За първи път в историята на Османската архитектура е построен купол с диаметър, идентичен на този на Света София в Истанбул. 

Куполът на Селим джамия в Одрин
Самият Синан твърди, че куполът е по-висок и по-голям от този на църквата в Константинопол, въпреки че реално е с равен диаметър и с няколко метра по-нисък, премерен от нивото на земята. Това още веднъж показва амбицията на Синан да построи сграда, която да съперничи на останалата дълго време ненадмината византийска катедрала.

Тюрбето на Синан край стената на Сюлеймание
Синан доживява до дълбока старост. Почива на 17 юли 1588 година, на 99-годишна възраст. Мястото му за вечен покой е в личния му мавзолей (тюрбе) край стените на комплекса Сюлеймание.
През дългия си живот построява най-малко 374 здания – джамии, училища, кухни за бедни, болници, акведукти, мостове, дворци, бани, мавзолеи и фонтани.
Постига мечтата си, да съгради купол, който да надмине прочутия шедьовър на “Света София”.

0 коментара:

Публикуване на коментар