9.6.17

През втората половина на ХХ век живеещите в близост до този феномен китайски фермери рядко му обръщат внимание, защото е скрит под вода.
Пещерите Лун Ю (по-неправилно е наименованието  Лунг Ю или Лонгю) се намират под Хълмовете на феникса, недалеч от селцето Шиян Бейкун в провинция Джъдзян в югоизточната част на Китай. През населеното място преминава река Лан. Дълго време местните фермери посещават мястото, където по-късно са открити пещерите, единствено тласкани от любопитство за дълбочината на езерата, които се намират в района. На места образувалите се вирове са толкова големи, че никой не успява да измери дълбочината им. Затова наричат вировете “бездънните езера”. 

И така, докато любопитството не взема връх у един от местните на име Ву Анай. На 9 юни 1992 година той, заедно с още двама съселяни започват да изпомпват водата от едно от езерата.  Тримата се заемат с това начинание, само за да проверят теорията на Анай, че езерата всъщност крият издълбани от водата подземни пещери. След 17 денонощия непрекъсната работа на водните помпи, Анай и двамата му приятели попадат пред входа на нещо още по-загадъчно и необяснимо.

Ву Анай открива вход към една от “Пещерите на водния дракон” (това в превод означава Лун Ю). В последствие са открити и другите пещери в комплекса. До днес са известни 36 изсечени от човешка ръка зали, като първоначално една, а после още четири от тях са превърнати в удобни за посещения от туристи.
Помещенията, според мнението на специалисти по археология и геодезия, са издълбани в еднородната, средна по плътност скала, наричана алевролит.

Целият комплекс от подземни “зали” се простира на площ от над 30 000 кв. метра. Височината на някои от тях достигат до 30 метра. Средно всяка от пещерите се простира на площ от около 1000 кв. метра, а по време на създаването им са извлечени на повърхността не по-малко от 900 000 кубични метра скали. И с това приключват ясните параметри. Не е известно нито технологията, чрез която са изкопани, нито причината, защо са създадени. Не се знае и точното време, когато са издълбани, но се предполага, че това се е случило през периода на управление на династията Цин (около 212 г. пр.н.е.)

Ясно е едно – за издълбаването им са положени огромни усилия. Приблизителни изчисления показват, че ако денонощно на обектите са работели по 1000 души, ще са им били необходими около шест години, за да изкопаят и пренесат почти единия милион кубични метра скални отломки.
Това обаче е времето само за “грубия” строеж. Допълнително трябва да се включи времето, което е отнело изработването на изключително прецизните скулптури по стените на пещерите. 

Пак загадка си остава и с какви инструменти са копани залите. В района не са открити артефакти, които да насочват учените към древните инструменти, чрез които са постигнати толкова прецизна симетрия и са извършвани сложните маркшейдърски замервания.

Следващата загадка се състои в липсата на каквито и да е следи за процеса на създаването на пещерите. Въпреки колосалните мащаби на труда и времето, нужни за изсичането им, досега не са намерени никакви следи от изкопните дейности, нито пък са установени исторически записки за съществуването им. 
Археолозите не могат да открият къде са се дянали близо 1 милион кубични метра скални отломки, извлечени от вътрешността на подземните зали. Няма и следи, които да са оставени от работниците, участвали в мащабната работа.
Още по-голяма става мистерията, защото за проект с мащабите на пещерите Лун Ю не се среща споменаване в нито един исторически документ. Сам по себе си този факт е вече шокиращо необичаен, като се има предвид китайската педантичност да записват всичко.

Стените на всички пещери са покрити от пода до тавана с паралелни линии. В резултат на това се е получила идентична за всички пещери в комплекса текстура на повърхностите във вътрешността им. Това е коствало труда и времето на много хора. Въпросът защо са създадени тези декорации е още по-сложен. Дали са само декоративни елементи или имат някакво друго предназначение?
Отговори липсват. Единствено е известно, че линиите по стените наподобяват линиите по глинени съдове, съхранявани в музей в близките околности. Съдовете са датирани между 500 и 800 г. пр.н.е.

След откриването на пещерите през 1992 година, става ясно – освен че са изкуствено създадени, че имат още една особеност. Край много села в южен Китай се срещат дълбоки езера, които селяните наричат също “бездънни езера”. В тях се развъждат много риби и уловът им е сравнително лесен. При пресушаването на първата пещера в  Лун Ю обаче, не е открита нито една риба или следи от какъвто и да е друг живот в “бездънното езеро”.

Не по-малко е интересен и въпроса, как пещерите са се запазили непокътнати цели 2000 години? Няма никакви следи от срутвания, отронени скали, нито каквито и да било щети, макар на някои места стените на залите да са с дебелина едва 50 см. През изминалите векове регионът многократно е бил наводняван и опустошаван от бедствия и войни; планините са се изменили, а скалите на открито са ерозирали. Но вътре в пещерите формите, структурите и декорациите са останали непокътнати – все едно са създадени преди дни, а не преди хилядолетия.

Следващият неразгадаем въпрос е, как са работили в тъмното хората, които са изсекли пещерите? Дълбочината им е такава, че в тях мракът е пълен. И без да е специалист човек, ясно е, че трябва да са осветявали с нещо “работните помещения”, но отворите на някои от пещерите са толкова тесни, че слънчевите лъчи проникват във вътрешността само под ъгъл и то за много кратко време. Колкото по-дълбоко се слиза обаче, толкова повече светлината намалява и след около десет метра вече е непрогледен мрак. Какви средства са използвали, за да си светят – не е ясно. Някои дори твърдят, че преди 2000 години хората не са разполагали с нищо, което да може да се използва за осветяване на такава дълбочина.

Съществува предположение, че се е предвиждало пещерите от комплекса да бъдат свързани в едно цяло. Входовете на всичките 36 тунела са разпределени на площ около 1 квадратен километър. Това на вежда на мисълта за замисъла да бъдат обединени.
В подкрепа на това предположение е и фактът, че на места стените между две съседни зали са много тънки – едва 50 см. Но така или иначе, всичко е оставено в този вид и пещерите са останали самостоятелни, макар и много от тях да са напълно идентични помежду си.

После идва и въпросът, кой ги е изкопал? Мнозина специалисти смятат, че не е възможно и логично толкова огромен проект да бъде дело на обикновените селяни. Единствено императорът е можел да организира съграждането на толкова мащабни проекти, какъвто е случаят с Великата китайска стена, например. Но ако работата е възложена от императора, защо в хрониките липсват каквито и да е записки за това?

Отделен е въпросът за прецизността на изпълнение на комплекса от пещери. Дизайнът им е деликатен, строителството – сложно, но пещерите Лун Ю са образец майсторска прецизност. Моделът, разположението и стилът на отделните пещери е много подобен с останалите. Резките по стените им са еднакви и са много внимателно издълбани.
Древните строителите, работели в дъното на една пещера, не са можели да виждат какво става в другата до тях, но въпреки това вътрешността на всяка пещера е трябвало да бъде паралелна на другата, за да не се пробие стената между тях. За постигането на подобно нещо са нужни измервания, за които в древността все още е не имало инструменти. Замервания на специалисти с модерни инструменти и методи са  показали, че стените са изключително точно разчетени и дебелината между две съседни зали е еднаква. Въпросът е, как са постигнали това древните строители, без да са били наясно с маркшейдърските методи, използвани в наши дни?

Най-важният от въпросите обаче е и най-сложният за намиране на отговор: за какво са служели пещерите Лун Ю? Предположенията са няколко, но нито едно от тях не разполага с достатъчно солидни аргументи в своя полза.
Археолози предполагат, че пещерите са били издълбани като гробници за стари императори, императорски зали или складове. Хипотезата обаче е малко вероятно да е правилна. Не са открити никакви скъпоценности, нито следи от погребални ритуали или артефакти. Ако пещерите са били използвани от императора, те са щели да имат различен дизайн с напълно отделни стаи, служещи за различни цели.

Другата хипотеза е, че на това място са добивани някакви минерали. Миньорското дело обаче изисква сечива и оборудване за извличане на скалите, а следи от такива не са открити. Да си припомним, че не е известно дори къде са се дянали скалните отломъци, извлечени при строежа. А и най-очевидният аргумент против теорията за добива на минерали – за какво са им на мините такива декорации?

Съществува предположение, че в залите тайно са тренирани и са се укривали войски, когато императорът е искал да подготвя военните си походи далеч от любопитните погледи на чуждите шпиони. Пещерите обаче са огромни и не са изкопани бързо. Били са нужни много години, работници и пари, което означава, че е малко вероятно целта им да е била подготовка за война. Още повече, че няма никакви доказателства вътре да са отсядали хора.

Почти три десетилетия след откриването им, пещерите Лун Ю остават все така загадъчни. Древните ни предци са създали много чудесни неща, но тази мистерия си остава една от най-трудно обяснимите.


0 коментара:

Публикуване на коментар