22.6.17

През 171 г. пр.н.е. започва Третата македонска война, както е известна в историята. До конфликта се стига, след като амбициозният македонския цар Персей прави опити да се освободи от политическите и военните ограничения, наложени на страната му след поражението в предишната война с римляните (197 пр. н. е.). Персей, наследил през 179 г. пр.н.е. трона на Македонското царство от баща си Филип V, желае да възстанови господството на Македония над Гърция. Чрез няколко дипломатически хода, както и чрез брака си с Лаодика, дъщерята на Селевк IV Филопатор, той успява да увеличи значително войските, с които разполага. Дипломацията му помага за спечелване на съюзници и сред тракийските племена.

Маневри на македонци и римляни в навечерието на битката при Пидна
Действията му предизвикват ответна реакция от страна на Рим. Но Персей печели първото голямо сражение във войната – нанася поражение на изпратените римски легиони под командването на Публий Лициний Крас. Вместо да се възползва от победата си и да нанесе решителен удар, Персей се връща към защитната си тактика и предлага сключване на мир с римляните, но те отказват.

През 169 г. пр.н.е. консулът Квинт Марций Филип преминава през планината Олимп и навлиза в Македония. След прехвърлянето през планинския масив обаче войските му се оказват прекалено изтощени и останали без провизии. Налага се легионите да се откажат от воденето на сражения и да отстъпят. Ширещата се в армията корупция и лоша дисциплина, издевателствата спрямо местното население от страна на римляните, кара много от съюзните на Рим полиси в Гърция да се преориентират и да застанат на страната на Персей.

В Рим сенаторите разбират, че нещата не бива да продължават да се развиват по този сценарий. През 168 година пр.н.е. консули са Луций Емилий Павел и Гай Лициний Крас. Сенатът натоварва Луций Емилий Павел (той е син на другия Луций Емилий Павел, също консул, претърпял поражение и намерил смъртта си в битката с картагенските воини на Ханибал край Кана) да поведе военната кампания срещу Персей.

Битката при Пидна
Луций Емилий Павел се слави като превъзходен пълководец от старата школа. Строг както към подчинените си, така и към собствените си действия. Смятан е за един от най-неподкупните и уравновесени римски политици. Въпреки че по това време вече е 60-годишен, той е в цветущо здраве и с много хладен ум. Луций Емилий Павел затяга дисциплината във войската. Въвежда нови сигнализации за управление на войските в походен и боен строй, подменя ненадеждните центуриони и военни трибуни. Когато е завършил с подготовката на легионите, Павел предприема настъпление и изтласква македонците към град Пидна.

В полето близо до града на 22 юни 168 г. пр.н.е. армиите на македонския цар Персей и съюзниците му се срещат с легионите на Римската република, командвани от Луций Емилий Павел. Битката изправя едни срещу други около 44 хиляди македонци, от които 21 000 построени във формация фаланга, срещу 33-хилядната пехота на римляните. И двете страни разполагат с по около 4 000 конника. Римската конница е под командването на зетя на Павел - Публий Корнелий Сципион Назика Коркул.

В навечерието на битката се случва лунно затъмнение (именно по него е изчислена точната дата, на която се провежда битката), но сред римляните има хора, наясно с астрономията, затова и войските приемат сравнително спокойно природното явление. За да не изпаднат в паника, все пак, легионите палят много огньове, което успява да запази висок бойният им дух. Утрото преди битката обаче е посветено на пренасянето на жертвени животни – 12 бика и 12 крави, с които Луций Емилий се опитва да измоли закрилата на боговете. Вероятно двете лоши поличби, които авгурите разчитат в двете жервтоприношения карат пълководеца да изчаква с началото на сражението. Битката започва едва в късния следобед. Съществува и по-логично обяснение за късното начало на боя - Луций Емилий Павел просто изчаква Слънцето да не заслепява войските му. Атаката на македонската фаланга е водена от 3-хилядна елитна гвардейска част, заела центъра на формацията.

Ходът на сражението е описан в хрониките и на Плутарх, и на Тит Ливий, както и в трудове на Фронтин и Посейдоний. Различни са тълкуванията, които античните автори дават за причините, довели до разгрома на македонците. Може обаче да се приеме, че неравният терен, по който се придвижва фалангата им, се оказва неудобен за тази формация. В редиците ѝ се образуват пролуки, които римските легионери използват, за да се вклинят сред воините. Дългите македонски копия (сариси) са отлична защита срещу конници и държат врага далеч от предната линия, но са абсолютно безполезни срещу навлезлите сред редиците римски легионери. За защита фалангистите разплагат с малки щитове и мечове, малко по-дълги от кинжал - също слаби оръжия срещу защитените от плетени ризници и големите си щитове (скутуми) римски легионери. Римляните с техните гладиуси (къси мечове, идеални за близък бой с нанасяне на пробивни удари) сеят смърт сред македонската фаланга.

Според Плутарх битката продължава малко повече от час, но разгромът на македонците е пълен. Спори се дали царят им Персей побягва с конницата си от бойното поле, когато вижда развоя на сражението, или още в самото начало е ранен от хвърлено римско копие и е откаран в Пидна. В боя загиват повече от 32 хиляди от македонските воини, в това число и 3-хилядната елитна гвардия.

Триумфалното шествие на Луций Емилий Павел Македоник
Битката край Пидна се разглежда от военните историци като ярък пример за надмощието на подвижните и дисциплинирани римски легиони срещу бавният и трудно повратлив строй на македонската фаланга. В полето край при Пидна вероятно се разиграва единственото историческо сражение,  за което има достоверни данни, че римските манипули успешно пробиват македонска фаланга с фронтална атака.

Но значението на сражението в политически план е още по-съществено. Това не е последната битка в Третата македонска война. Поражението на македонците обаче се оказва преломен момент. След битката Луций Емилий Павел е удостоен с правото на триумф и добавя към името си когномена Македоник. Цар Персей успява да избяга от бойното поле, но по-късно се предава сам. Окован е и по време на триумфалното шествие на Павел е показан на жителите на Рим. После е хвърлен в тъмница, където умира след няколко години.

Политическите последици от разгрома край Пидна са най-тежки за Македонското царство. Разделено е на четири “републики”, на които са наложени строги ограничения в търговските и обществените връзки с другите гръцки полиси. Много от македонските жители са поробени и изпратени в Рим. В земите им са заселени римски колонисти, най-вече ветерани от легионите и съюзните на Рим войски. През 167 г. пр.н.е. Луций Емилий Павел отново е консул и си издейства от сената разрешение да атакува съседния на Македонското царство Епир. Въпреки че епирци не помагат на Персей във войната, след атаката на Павел 15 хиляди от тях попадат в римски плен. Битката при Пидна се превръща в началото на края на политическата независимост на македонското царство. Формалното му анексиране става няколко години по-късно, но след Пидна на практика всичко е решено.


0 коментара:

Публикуване на коментар