След години на кавги между религиозните групи в християнството и седем десетилетия след последното временно укрепване, най-святото за християните място предстои да бъде укрепено и подложено на реставрация. Църквата на Гроба господен (Божи гроб) – мястото, на което е прието да се смята, че се е намирала гробницата, в която е положено тялото на Христос в продължение на трите дни след кръстната му смърт и възкресението му – се нуждае от спешно укрепване. Църквата се руши и се налага археолози и реставратори да влязат в самата гробница, за да се стабилизират основите на скалата с помощта на инжекционен бетон и титаниеви болтове. Свещената скала, както е известно мястото, се нуждае от подсилване. В процеса на реставрация археолози за пръв път от двеста години насам ще влязат в гробницата на Исус.
Според описанието в Библията, след разпването на кръста и настъпването на смъртта му, тялото на Исус е отнесено и положено в гробницата на Йосиф от Ариматея – заможен юдей, присъствал по време на процеса срещу месията. Това е необичаен акт; телата на осъдените и екзекутирани на кръста престъпници са оставяни или да гният на място, или безцеремонно са изхвърляни в ямите, предназначени за събиране на боклук, където са разкъсвани от дивите зверове. Не е ясно защо Йосиф Ариматейски предлага тялото на Христос да бъде пренесено в гробницата, която той приготвил лично за себе си. Някои учени предполагат, че Йосиф е сред последователите на Исус и с прибирането на тялото му е опитал да избегне скандала да остави непогребан месията в дните на Пасхата. След възкресението на Христос обаче гробницата се превръща в свещено за поклонниците място и символ на основополагащата за християнството доктрина.
На мястото, на което днес се издига Църквата на Божи гроб, през изминалите две хилядолетия постоянно е имало сгради с религиозно предназначение. Най-ранната християнска църква е построена по нареждане на император Константин Велики през IV век. Но после е унищожена и наново съградена веднъж през епохата на кръстоносните походи и втори път през средновековието. За последен път през 1808 година пожар унищожава издигнатата в средновековните традиции религиозна сграда, но по настояване на Гръцката православна църква много скоро след това е изградена наново. От това време съществуват доклади за извършените ремонтни дейности. Те обаче са извършени доста преди появата на строго археологичните методи за проучвания. Докладите са непълни и е трудно да се установи колко от древните следи са заличени.
В момента Църквата на Гроб господен, подобно на всички други в Светите земи, се администрира съвместно от римокатолическата, коптската, гръцката православна и арменската католическа общности. Археологичните проучвания на мястото засягат пряко всяко от изброените религиозни течения, а ограниченията в териториално отношения за достъпа до Църквата отдавна бавят изпълнението на проекта за укрепването и реставрацията ѝ.
Възстановителните дейности стават възможни първо след споразумение между Папата и Патриаршията на Гръцката православна църква. Средствата за ремонта обаче се осигуряват от краля на Йордания Абдула II – мюсюлманският защитник на светите места в Йерусалим, който става третият мюсюлмански лидер (след Омар и Саладин), финансирал дейности за опазване на Църквата на Гроб господен от разрушаване.
През следващите девет месеца гръцки специалисти по археология и реставриране ще трябва да установят точно къде следва да се инжектира бетон от 21 век в основите на сградата от 12-тото столетие. Ще бъдат подменени металните конструкции, които са поставени (временно) за укрепване през 1947 година по нареждане на британския губернатор на Йерусалим. Част от дейностите предвижда да бъде отместен скалният капак, закриващ гробницата и така, за пръв път след 1810 година, учени ще имат достъп до нея.
Но дори и преди началото на същинските реставрационни дейности, вече има няколко открития. Георадарни изследвания, снимки от въздуха с дронове и лазерни замервания са установили, че има неизвестна досега пукнатина в самата скала, където е изсечена гробницата. Пукнатината се е появила вероятно в резултат на натоварванията от тежестта на куполата на религиозния комплекс, която се предава на основите през колоните, които я поддържат. Предстои ли обаче да бъдат открити и други истини, които да внесат пукнатини в основите на самата християнска вяра?
Един от проблемните моменти е, че мястото се превръща в свещено за християнството едва през четвърти век, повече от триста и петдесет години след смъртта на Исус. Историята около откриването му е изпълнена с не малко чудеса и мистерии, и няма как да бъдем сигурни, че император Константин и майка му Елена са избрали точното местоположение. Преди Константин Велики да нареди изграждането на Църквата на Гроба господен, на това място се е намирал храм, посветен на Венера, който е изграден по времето на управлението на император Адриан (117-138 година). Вярващите, че това наистина е мястото, на което е положено тялото на Месията твърдят, че Адриан нарочно построява светилището на езическата богиня върху гробницата, за да възпре християните да посещават свещеното за тях място. По-вероятно обаче е това да е чисто съвпадение. Все пак, мнозина се надяват, че при реставрационните работи ще бъдат открити доказателства, датиращи още от I век, с което да бъде потвърден и закрепен статута на светостта на мястото.
Какви биха могли да са тези доказателства? През 90-те години на ХХ век археологът Мартин Бидъл, проучвайки мястото, изказва предположение, че ранните християни може да са оставили някакви “графити”. Надписите, които той очаква да са “някъде там” биха могли да гласят “Възкръсна!” или пък да са заимствани от библейските текстове като “няма го тук”, теоретизира ученият. Разбира се, най-доброто доказателство би било откриването на надпис, определящи мястото като “гробницата на Исус”.
Исторически погледнато обаче, разкопките на религиозни обекти от първостепенно значение рядко са извършвани безпристрастно. Затова например, изследванията в криптата под базиликата “Свети Петър” във Ватикана, извършени в средата на ХХ век, са внимателно контролирани. Историците са имали възможността сами и независимо да се убедят в правотата на твърденията на водещия археолог, че графитите открити на мястото гласят “Петър е тук”, както и в наличието на други доказателства, свързани с останките на св. Петър.
Разкопките и реставрационните дейности по Църквата на Божи гроб обещават да бъдат далеч по-вълнуващи, тъй като мястото ще остане отворено за посетители, докато се извършват проучванията. Едновременно с това остават и съмнения относно безпристрастието на хората, които ще участват в изследванията. Патриарх Теофил III от Православната църква в Йерусалим казва пред The Washington Post, че е невъзможно да остане безпристрастен към мястото: “Това не е археологичен паметник. Тези камъни са повече от камъни”.
За последователите на протестантството обаче, нещата може би не стоят по същия начин. За мнозина от тях мястото, на което е положено тялото Христово е “Гробницата в градината”. Открита през 1867 година, изсечената в скалата гробница се намира в близост до мястото, което учени от XIX век твърдят, че е хълма Голгота (мястото, на което е разпнат Христос). Това твърдение обаче е оспорвано от почти всички учени. И въпреки това, “Гробницата от градината” се поддържа с дарения от благотворителност и е център за поклонение от много вярващи, най-вече сред евангелистите.
Надяващите се, че ще бъдат открити доказателства, че Исус наистина е положен в гробницата под Църквата на Гроб господен, също може да останат разочаровани. Дори и гробницата на Йосиф от Ариматея наистина да е била на това място, изграждането на езически храм, последван от строежа на четири християнски сгради и многобройните опустошавания на Йерусалим, най-вероятно са изтрили всякакви доказателства. Може би най-лошото, което може да се случи е, археолозите да открият доказателства, че това не е била гробницата на Йосиф.
В крайна сметка, същността на възкресението е, че тялото на Исус не е вече в гробницата. И, ако, както твърдят историците, липсата на доказателства е доказателство за едно голямо нищо, то още по-трудно е да се докаже съществуването на нещо по доказателства за липсата му.
0 коментара:
Публикуване на коментар