26.6.17


На 26 юни 1870 година в Кралския придворен театър в Мюнхен се състои премиерата на “Валкирия” – втората част от тетралогията на Рихард Вагнер “Пръстенът на Нибелунгите” (в българския се е наложил този превод, макар по-правилно е “Пръстенът на нибелунга”). Композиторът пише операта по собствено либрето, което разработва по мотиви от староскандинавските саги и старинния немски епос “Песен за нибелунгите”. 

Образът на главната героиня във "Валкирия" е заимстван от героините в скандинавските саги. Според древните поверия, тези воини-девици отнасяли душите на падналите в битка най-храбри сред воините до чертозите на върховния бог Вотан във Валхала. 

Сюжетът на операта се фокусира върху смелия рицар Зигмунд (син на Вотан) и Зиглинда, която е негова сестра-близначка, отвлечена преди години и по принуда омъжена на Хундинг.  Зигмунд среща сестра си, за която преди това не подозира, когато търсейки подслон по време на силна буря, се озовава в хижата на Хундинг. Зигмунд и Зиглинда бягат от Хундинг, който предизвиква обидилия го мъж на двубой. Зиглинда разказва на своя героичен брат за вълшебен меч, който някога Вотан забил в дънера на ясеново дърво. Никой смъртен не могъл до този момент да измъкне меча. Но Зигмунд успява и кръщава вълшебното острие Нотунг.

През това време Вотан изпраща в помощ на рицаря валкирията Брунхилда. Но съпругата на Вотан, Фрике – закрилницата на семейството и домашното огнище, иска от божествения си съпруг да накаже Зигмунд, защото той е разрушил едно семейство. Вотан се вслушва в молбата ѝ и дава на валкирията ново нареждане – да убие рицаря. Брунхилда обаче не изпълнява заповедта му и вместо това, по време на двубоя прикрива с щита си Зигмунд. В гнева си  Вотан със собственото си копие поразява и строшава вълшебния меч на Зигмунд. Рицарят загива, убит от ръката на Хундинг, а Брунхилда качва тялото на Зигмунд на коня му, събира парчетата и ги отнася.


Вотан поразява и Хундинг, а след това яростта му се стоварва върху Брунхилда. Третото, заключително действие на операта,  започва със завладяващата симфонична картина на “Полетът на влакириите”. Девите-воини препускат на бойните си коне сред бурята, предизвикана от гнева на Вотан. Крещят бойните си викове, но не се решават да се опълчат на върховния бог и да защитят провинилата се тяхна сестра.

На убитата от мъка Зиглинда, Брунхилда разказва, че синът ѝ Зигфрид ще стане велик герой и ще успее да възстанови вълшебния меч. Валкириите помагат на Зиглинда да се скрие в горските дебри, където джуджето Фафнир, превърнато в змей, пази златото на Рейн. Когато се появява Вотан, Брунхилда му казва, че вече не желае да бъде валкирия. Вместо това моли баща си да я потопи във вълшебен сън, да постави около нея вълшебна ограда, която само истински герой да може да разруши, а когато такъв се появи и я събуди, тя приема да стане негова съпруга.

Върховният бог, нейният баща, с тежко сърце се съгласява да изпълни молбата ѝ. Праща ѝ вълшебен сън и около спящата си дъщеря издига кръг от пламъци. После се оттегля в божествените си чертози.

Тетралогията “Пръстенът на нибелунгите” се състои от оперите “Рейнско злато”, “Валкирия”, “Зигфрид” и “Залезът на боговете”. Творбите са титанична епопея в музика, чрез която Рихард Вагнер изразява идеите си, вълнували го през целия му живот.

0 коментара:

Публикуване на коментар