15.6.16

В съзвездието Лъв съществува необикновена планета, съставена предимно от тебешир, а потенциално в недрата ѝ са се запечатали следи от живи организми. Съвсем наскоро (по разбиранията за космическите мащаби) планетата е била “нахапана” от звезда - бяло джудже, около която обикаля. Това твърдят астрономи  в доклада си пред годишната среща на Американското астрономическо общество.

"Огромното количество въглерод в недрата на тази планета представлява уникален феномен, за който е много важно да бъде намерено логично обяснение. Смятаме, че източник на въглерода може да е калциев карбонат, т.е.  – тебешир. Той лесно може да се окаже в недрата на планетата, а на по-късен етап да се озове и в големи количества в атмосферата и на повърхността на бялото джудже. Тепърва обаче предстои да се установи точният произход”, казва Карл Мелис от  университета на Калифорния в Сан Диего.

Мелис и колегите му са автори на откритието, което има потенциала да революционизира търсенето на следи от живот извън пределите на Слънчевата система. Наблюденията на екипа са фокусирани върху бялото джудже SDSS J1043+0855 в съзвездието Лъв. Изследванията са проведени с помощта на телескопите Кек на Хавайските острови и космическата обсерватория “Хъбъл”.

Космическа месомелачка
Бели джуджета се наричат останките от стари, изгорили запасите си от водород звезди. Лишени от собствен източник за поддържане на термоядрените реакции, тези звезди са със сравнително малка маса. Белите джуджета са крайният етап от еволюцията на звезди, чиято маса не надвишава 1,4 пъти масата на Слънцето. Нашето светило в далечното бъдеще също ще завърши живота си като бяло джудже.

Мелис разказа, че учените съвсем наскоро са установили, че белите джуджета “поглъщат и смилат” останките от планети и големи астероиди от бившите си планетни системи, което може да бъде забелязано по начина, по който се променя спектъра на излъчванията им.

Работата е там, че всички бели джуджета и субджуджета притежават едно интересно свойство – всяка погълната от тях материя се разпределя по повърхността им не хаотично, а под формата на “своеобразен многослоен сладкиш”. Тежките елементи като въглерод, кислород или силиций постепенно се утаяват към по-долните слоеве, а водородът и хелият – изплуват на повърхността.

Поради тази особеност, следите от тежки елементи, дори и да са в големи количества на повърхността на джуджето, може да бъдат забелязани само в онзи момент, когато звездата “смила” и поглъща останките от планети, астероиди или комети. Точно в такъв момент тежките елементи все още не са успели да “потънат” и присъствието им в атмосферата и на повърхността на бялото джудже може да бъде идентифицирано по характерните линии на поглъщане и излъчване в спектъра им.

Планета от тебешир
Наблюдавайки подобни следи от планета в спектъра SDSS J1043+0855, Мелис и колегите му забелязват нещо необичайно – оказва се, че бившата звезда все още не е приключила с “вечерята си” и само е “отхапала”, а не напълно “изяла” обикалящата в орбита около нея планета; остъргала е горните слоеве от литосферата на планетата.

Как учените са достигнали до този извод? В спектъра на бялото джудже преобладават не желязо и други тежки метали и елементи, изграждащи ядрото и мантията на планетите, а въглерод и редица други по-леки вещества, като калций и кислород.

Планетолозите са изненадани от това откритие. Изненадата им идва от факта, че Земята и подобните ѝ скалисти планети в Слънчевата система съдържат десетки и стотици пъти по-малко въглерод, отколкото “спътницата” на SDSS J1043+0855. Съдейки по спектъра на SDSS J1043+0855, въглеродът в недрата на планетата присъства под формата на калциев карбонат, или казано с по-разбираеми думи – като тебешир или сходните му утаечни скали.

Калциевият карбонат на Земята се е формирал като резултат от жизнената дейност и отлаганията от раковини на мекотели и обвивките от бактерии и други микроорганизми по морското дъно. Това означава, че на загиващата далечна планета може би някога е съществувал живот.
От друга страна обаче, тази вероятност не е сто процентова, подчертават учените – калциев карбонат може да се получи и по неорганичен път, така че огромните залежи от него на SDSS J1043+0855 е възможно да са се зародили без намесата на живота.

"Когато стане въпрос за извънземен живот, хората обикновено си представят нещо от холивудските филми. Откриването на потенциални следи от калциев карбонат на друга планета подсказва, че източник на това може да са живи организми. Подобни тънки намеци, а не “космически блокбастъри”, както предполагаме, може да се окажат първите достъпни за човечеството следи, доказващи съществуването на живот извън пределите на Земята”, казва в заключение Мелис.

0 коментара:

Публикуване на коментар