В историята на Британия
40-те години на XVII век са белязани от продължителния конфликт, наречен от историците
Английска революция. Противопоставянето е между британската феодална аристокрация, олицетворявана от
абсолютната монархична власт на крал Чарлз I Стюарт от една страна, и
селската и градска буржоазия, чиито интереси са защитавани от парламента на кралството. През
1640 година монархът, след продължителен период без заседания, свиква парламента, за да получи от него средства, с които да покрие разходите от неуспешната война с шотландците.
Парламентът се опитва да ограничи властта на краля, приемайки закони, които му забраняват самоволното налагане на данъци, лишават го от правото на арести, без санкция от съда и му налага редица други ограничения. След като
през 1642 година се проваля опит да бъдат арестувани лидерите на парламента, кралят е принуден да бяга от Лондон и да търси начин да смаже опозицията с военна сила. При първите сблъсъци между противостоящите си страни превесът е на страната на армиите на краля, тъй като в началото на
Гражданската война Парламентът разчита единствено на необучени доброволци, наети сред населението със средства, отпуснати от големите земевладелци.
 |
| Монументът, който днес бележи мястото, на което се провежда битката |
През
февруари 1645 година Парламентът решава да формира нова армия, съставена от професионални войници. 22-хилядната армия започва да се нарича
“Армия на новия ред”. Нововъведенията в
“Новата армия”, създадена по идея на
Оливър Кромуел, са значителни и най-вече заради тиловата служба в нея, войските получават по-добро снабдяване, което ги прави по-ефективни във воденето на боевете.
За главнокомандващ на Новата армия е назначен
генерал Томас Феърфакс, а
кавалерията е предадена под личното командване на
Оливър Кромуел, който още година по-рано е създал конницата, способна да се противопоставя на кралската.
Ключово събитие, което бележи повратния момент
за изхода от цялата Гражданска война (наричана и Английска революция), става
битката при Нейзби в Нортхамптън. Сражението се провежда на
14 юни 1645 година.
Кралските сили, наричани “
кавалерите”, са съставени от около 7,5 души – 4-хилядна конница и малко по-малко пехотинци. Срещу тях застават превъзхождащите ги почти двойно по численост сили на “
кръглоглавите” парламентаристи.
 |
| Съвременна възстановка на сражението |
Чарлз I осъзнава, че превъзхождащият го противник не бива да се подценява и решава да избегне сражението, но неговите съветници и военачалници настояват да се даде решителна битка. В началото на сражението изглежда, че
принц Рупърт, най-настоятелно желаещият боя сред кралските хора, има право, твърдейки, че професионалните воини имат за враг зле подготвени и въоръжени селяци. Принцът командва левия фланг на роялистките сили и с конницата си нанася мощен удар едновременно по конницата и пехотата на парламентаристите.
 |
| Оливър Кромуел пред килията на крал Чарлз I |
Следва удар и от кралските пехотинци. Когато втората вълна от конници на роялистите атакува и разбива конницата на парламентаристите, изглежда, че всичко е решено. Но Оливър Кромуел остава невъзмутим. Конницата на
принц Рупърт се увлича в преследване на бягащите парламентарни драгуни. Изчаквайки ги достатъчно време, за да се отдалечи, резервите на парламентаристите атакуват многократно по-малобройния си враг, останал на бойното поле без защитата на кавалерията. Кралските полкове, въпреки яростния отпор, който оказват, са обкръжени и разбити. Оцелелите са пленени, но малка част успяват да избягат от бойното поле.
Връщайки се на бойното поле, като преди това е достигнал до щаба на парламентаристите в Нейзби и го е превзел, принц Рупърт не може да повярва, че
армията на краля е разбита и всичко в битката вече е решено. Крал Чарлз I и принц Рупърт едва успяват да се спасят, но голяма част от войските им попада в плен.
Битката при Нейзби предопределя изхода от войната между парламента и краля. Роялистите са принудени да признаят поражението си, защото просто остават без армии. Победителите намират в кралския обоз
тайна кореспонденция на Чарлз I, от която става ясно, че той е молил френския крал за помощ, а в замяна е бил готов да остави французите да мародерстват из Англия, стига да може да запази абсолютната си власт.
Тайните писма са прочетени пред парламента и са изложени така, че да може всеки англичанин да ги види. Използвани са от парламентаристите в агитацията срещу краля, като най-компрометиращите го са издадени в специален сборник.
След битката при Нейзби Оливър Кромуел се доближава с още една крачка към установяването на диктатура.
Година след сражението Чарлз I търси съюз с шотландците, но новите му “съюзници” го
предават на английския парламент. През
1649 година кралят е съден за държавна измяна. В специалният трибунал са повикани да заседават 135 судии, но едва 68 от тях се отзовават на слушанията. С подписите на 58 от участвалите в заседанията кралят е признат за виновен. По решение на трибунала
Чарлз I е екзекутиран на 30 януари 1649 година.
 |
| Оливър Кромуел и положеното в ковчег тяло на крал Чарлз I |
След екзекуцията на краля
Оливър Кромуел е удостоен с титлата генералисимус и става Лорд-протектор на Англия. На практика
установява лична диктатура и управлява кралството с твърда ръка. Първо се справя с бунтовете в Ирландия и Шотландия. Но след това управлението му постепенно
се изражда във военна диктатура, като оглавяваните от генерал-майори 11 военно-административни окръга на Англия са на практика неконтролируеми от централната власт. Кромуел прави опит да свика нов Парламент. През
1657 година склонява да възстанови Камарата на лордовете и определя за свой наследник
сина си Ричард. Отказва да приеме короната на Англия и така запазва до смъртта си
Англия като република. Но веднага след
кончината му на 13 септември 1658 година в кралството настава хаос. Парламентът изпада в паника, а синът му не успява да се справи с положението.
Парламентът взема належащо бързо решение и на трона на възстановената монархия е
поставен Чарлз II – син на победеният в битката при Нейзби Чарлз I.
0 коментара:
Публикуване на коментар