4.6.17

През април 1989 година над милион студенти и работници излизат на главния площад в Пекин Тиенанмън *
През следващите 1 месец, 2 седмици и 6 дни площадът става арена на най-големите протести срещу комунистическия режим в Китай. Демонстрациите завършват с кървав разгром на 3 и 4 юни 1989 година.
Архивни снимки на Асошиейтед Прес
Броят на участниците в демонстрациите на Тиенанмън постоянно расте. Протестите се прехвърлят и в други градове и в много от университетите в страната.

Събралите се на площада студенти, работници и селскостопански труженици скандират с искания за свобода и демокрация, за унищожаване на диктатурата. Не са малко призивите и за борба с корупцията по високите етажи на властта, с високата инфлация и лошите условия за живот.

Десетки хиляди студенти се стичат към зданието на Големия дворец на народите, който се намира на площад Тиенанмън, въпреки че властите забраняват демонстрациите. Множеството връчва на представители на властта петиция с исканията си и настояват за среща с премиера на страната Ли Пън.

Генералният секретар на Китайската комунистическа партия Джао Дзъян излиза сред протестиращите на площада и отправя призив за постигането на компромис. Заедно с него е и премиерът Ли Пън, който е сред най-яростните защитници на тезата протеста да бъде смазан със сила. Придружава ги и Ван Цзибао, който ще заеме поста на министър председател през 2002 година. Джао Дзъян заявява пред студентите: “Дойдохме твърде късно”. Това е едно от последните му публични изявления. Заради изказаната поддръжка към студентите той е отстранен от поста и прекарва следващите 15 години до края на живота си под домашен арест.

На 20 май в няколко района на Пекин е въведен комендантски час. Към центъра на града започват да се прехвърлят войскови подразделения.
Войниците имат изрична заповед да не стрелят по протестиращите. По улиците гражданите на Пекин започват да строят барикади.
В продължение на цяла седмица демонстрациите на Тиенанмън не спират. Представители на властта така и не слизат повече да преговарят с протестиращите.

Постепенно центърът на Пекин е отцепен от армейски формирования. Гражданите продължават да строят барикади по улиците, водещи към площада, като се опитват да спрат напредването на военните части.

До сутринта на 5 юни армията напълно контролира Пекин, но студентите продължават да отказват да освободят площад Тиенанмън. Снимката на самотния човек, който временно спира танковата колона на площада, се е превърнала в един от символите на ХХ век. Фотографът на Асошиейтед прес Джеф Уиндър я заснема рано преди обяд на 5 юни, когато танкове започват да се изтеглят от Тиенанмън. Тази снимка е призната за една от десетте, правени някога снимки, които са разпознаваеми по цял свят. Наричат я “Tank man” и е тиражирана многократно. И до днес не е точно ясно кой е човекът, който с две пазарски чанти в ръце успява, макар и за кратко, да спре колоната от тежки машини.

Същинските сблъсъци на площада се разиграват в нощта на 3 срещу 4 юни и през целия 4 юни 1989г. Частите на военните се опитват още на 3 юни сутринта да навлязат на площада, но са отблъснати. Вечерта започват щурм. Танковете пробиват през барикадите, а войниците откриват огън срещу протестиращите. Според китайските власти никой не е убит на площада.

Но жертви има и до днес се водят спорове относно броят им. Официалните власти признават за 242 пострадали, но продължават да отричат, че те са станали жертва на самия площад. В подкрепа на тези твърдения са и заявленията на някои от студентите, участвали в събитията. Те твърдят, че стрелбата е започнала не на площада, а когато протестиращите са изтласкани към съседните булеварди. Най-много са жертвите, паднали край Концертната зала на Пекин.

Някои от западните журналисти, отразявали на място събитията, говорят за между 300 и 1000 убити. Други пък цитират между 4 и 6 хиляди жертви. По данни на разузнаването на НАТО жертвите са 7000 – 6000 от демонстрантите и 1000 военнослужещи. Китайската версия – 200 загинали, от тях 36 студенти, 10 войници и 13 представители на други силови формирования.

През 2008 година “Амнести интернешънъл” публикува доклад, според който все още в китайските затвори лежат хора, задържани заради събитията на Тиенанмън, случили се преди четвърт век.

-----------
* В българската литература и преса обаче се е наложило неправилното изписване Тянанмън. Това се дължи на възприетото по руски образец транслитериране. Площадът носи името си в чест на вратата Тиенанмън (буквално преведено – врата на небесното спокойствие), която разделя площада от Забранения град.

0 коментара:

Публикуване на коментар