Най-обикновени разбити грънци – това са най-честите предмети, които археолозите откриват при разкопки. Изобилието от глинени парчета и това, че се срещат навсякъде, където са живели хора, ги прави ценен индикатор за плътността на населението. Ако на територията на дадено селище бъдат извършени разкопки през определен интервал, а след това се преброят и сравнят броя на глинените парчета от различните епохи, извадени от тези изкопи, то може да се получи относително точна представа за демографската история на местността.
В изпълнението на тази задача се заемат хиляди ентусиасти-доброволци, които извършват разкопки в 55 населени места в шест графства на източна Англия. Каренца Луис от Линкълнския университет и нейни колеги проучват около две хиляди глинени осколки от периода XIV-XV век.
Историците от ХХ век оценяват последиците от чумната епидемия твърде скептично: според приетото мнение, авторите на средновековните хроники доста са преувеличавали броя на заболелите, а погребения на починалите от чумата почти не са откривани от археолозите. Изводите на екипа на Луис обаче потвърждават истинността на свидетелствата от съвременниците на епидемията – средно населението на Острова е намаляло с 45 процента, след като чумата е пренесена от континента. В някои графства смъртността дори е достигала до 65 %; пример за това е Норфолк.
Луис отбелязва, че резултатите са занижени, тъй като доброволците не са копали на териториите на населените места, които са напълно изоставени през XIV-XV век, където всички жители са били покосени от чумата. Археологът освен това подчертава, че Черната смърт се е оказала опустошителна за малките общини. Например, в Котън Хем, (Кембриджшър) са умрели 33 от 58-те жители.
Луис се надява, че и други ще последват примера ѝ и ще използват метода в други региони на Европа, за да може да се придобие по-точна представа за мащабите на пораженията, нанесени на континента от чумните епидемии.
0 коментара:
Публикуване на коментар