27.5.16

Загадъчни структури, дълбоко навътре в пещера във Франция са дело на строители-неандерталци, живели на това място преди повече от 100 000 години – много, преди в Европа да се появят предците на съвременния човек.

Удивителните конструкции са направени от почти 400 сталагмита, които са отчупени от пода на пещерата и са подредени един върху друг, образувайки елементарни ниски стени върху влажния под на пещерата.

Най-важните структури представляват две пръстеновидни стени, на места издигнати от четири слоя “строителен материал”, които са подпирани най-вероятно от сталагмити, използвани като вертикални опори. По-голямата от стените е с диаметър от почти седем метра и на местата, където е останала непокътната, се издига до 40 см височина.

“Това е нещо много различно от всичко, с което сме се сблъсквали до този момент. Намирам го за много загадъчно”, казва Мари Сореси, археолог от Университета в Лайден, която не е пряк участник в изследването. Уникалността на структурите идва не само от факта, че са от неандерталския период, а и че са вероятно най-старите откривани до момента наченки на строителен проект, дело на доисторическите предци на човек.

Част от стените са запазили очевидни следи от преднамерено рушене – по сталагмитите си личи почерняване и напуквания като при загряване, което кара изследователите да предполагат, че неандерталците са използвали структурите като огнища, огънят от които е служил за осветяване на пещерата.

Дупки в пода на пещерата около мястото, където са открити структурите подсказват, откъде са отчупени сталагмитите. По тези дупки учените съдят, че праисторическите строители не са почистили строителната площадка след себе си най-малко от времето на Средния плейстоцен.

На причудливите образувания се натъкват местни пещерняци през 90-те години на ХХ век. Откриват ги на повече от 300 метра навътре от входа на пещерата Bruniquel, в подножието на Пиринеите в югозападна Франция. Първоначално решават, че сталагмитните структури датират отпреди около 50 000 години, като първите заключения са на база останки от животински кости, открити в близост до тях.

Нови изследвания на структурите обаче, за които се съобщава в статия за списание Nature, показват, че простите стени са значително по-стари от досега приеманото. Парчета от сталагмити и останки от овъглени кости ги датират отпреди най-малко 175 000 години. Според френски и белгийски учени, извършили изследването, само неандерталци е възможно да са построили тези структури. В пещерата са открити следи, оставени от мечки – стъпки, издрани по стените отпечатъци от мечешки нокти и снопове мечешки косми, но мечки не биха могли да подредят толкова прецизно в кръгообразна форма сталагмитите, още повече да ги издигнат в подобие на стена, казват изследователите.

Неандерталците живеят в Евразия между преди 400 000 до 40 000 години и измират малко след като на континента пристигат предците на съвременния човек. Въпреки че често са описвани като нискочели и не много умни, нашите роднини са били изключително способни, което е видно от артефактите, които са оставили след себе си. Неандерталците са опитомили огъня, умеели са да устроят живота си в местата, където са намирали приют, носели са дрехи и са усвоили начина да си майсторят каменни сечива. Някои учени смятат, че са извършвали погребални ритуали за починалите, като дори са практикували принасянето на жертви на гробовете им и са полагали цветя.


Cave Structures Shed New Light on Neanderthals by CNRS-en

Това обаче не е всичко. Обитавалите Иберийския полуостров неандерталци са били големи почитатели на мидените черупки, които превръщали в украшения и амулети. Оцветявали ги, като използвали минерални оцветители и много вероятно са ги нанизвали в огърлици. Други неандерталци са умеели да си приготвят лепило, като внимателно са изгаряли дървесни кори от богати на смоли дървета. С приготвеното лепило са заякчавали сглобките на острите каменни остриета, които използвали за стрели или копия.

Но при всичките им постижения, известни на науката до момента, никой не е предполагал, че неандерталците са построили нещо. “Ранните неандерталци са единствените човешки роднини, обитавали Европа по това време”, казва Жак Жубер от Университета в Бордо. Nature цитира предположението, което ученият изказва, и според което праисторическите хуманоидни видове са били далеч по-напредничави, отколкото експертите предполагат.

Обектът в пещерата е изключително добре запазен, защото сталагмитите са обвити в нови слоеве калциев карбонат, скоро след като са построени структурите. Ако стените не са изградени толкова навътре от входа на пещерата, най-вероятно щяха да бъдат унищожени през дългия период от построяването им преди 175 000 години до днес.

Засега няма яснота за какво точно са служели структурите. “На този етап са отворени всички възможни хипотези”, казва Сореси. Не е ясно дори дали структурите са изградени с някакво специфично предназначение. По-интересно, според Сореси, е какво са правили толкова навътре в пещерата неандерталците. На това място не достига слънчева светлина и е трябвало да пребивават в пълна тъмнина, ако не са палели огън, за да осветяват пещерата.
Откритието повдига много въпроси, казва археоложката. Дали стените са били издигнати когато неандерталците са се озовали дълбоко навътре в пещерата по стечение на обстоятелствата, или строежът на подобни структури под земята е била нормална за тях практика?

“Става ясно обаче, че ако неандерталците са били способни да извършват такъв род дейности, скокът между тях и съвременния човек не е чак толкова огромен”, казва Сореси и добавя: “Но това поведение  е много странно. Искам да разбера, защо са го направили”, цитира думите ѝ The Guardian.

0 коментара:

Публикуване на коментар