30.5.16

Защо татаро-монголите, покорили огромни територии в Евразия, неочаквано прекратяват похода си към “последното море” и пощадяват Западна Европа? Този въпрос е един от важните исторически проблеми, който и до сега остава без единодушно прието обяснение. Наскоро учени, опирайки се на летописни източници и “архивите” на самата природа (годишните кръгове на дърветата), пресъздадоха климатичните условия в Източна Европа и посочиха решаващата роля на природните фактори в стратегията на монголите. Студената и дъждовна пролет на 1242 година, заблатяването на Среднодунавската равнина заедно с опустошаването на региона е препятствало снабдяването на армията им, затова са решили да не рискуват и да се върнат в степите, откъдето са тръгнали. За връзката между климата, политиката и военната стратегия през XIII век историците са изложили вижданията си в статия за списание Scientific Reports.
Маршрутът на нахлуване (червено) и оттегляне (синьо) на монголите през 1240-1242 година
През 1221 година Чингис хан си поставя за цел да покори половците (куманите) и да достигне до Киев. Но към изпълнението на този план монголите пристъпват едва по времето на сина му Угедей хан, след като курултаятът (“конгрес” на хановете) от 1235 година решава да пристъпи към действия. На запад войските поемат под предводителството на Бату хан, внук на Чингис хан. Вторият командващ е опитният пълководец Субедей (Субедей багатур - пълководец и пръв стратег на Чингис хан и Угедей хан). Двамата водят около 70 000 воина. Подробностите за похода им срещу североизточната част на Русия са добре познати на историята. След като превзема и опожарява Киев, Бату хан превзема градовете в южната и западната част на Русия – до Галич и днешният полски Пшемишъл, където се установяват на зимуване през 1240/1241 година.

Следващата цел на монголите е очевидна – Унгария, разположена в Среднодунавската равнина, в края на западната част на големия пояс от евразийски степи. Освен това, точно в земите на крал Бела IV търсят спасение и закрила оцелелите след разгрома половци (кумани) – отколешни врагове на татаро-монголите. Войската на монголите се разделя: 30-хилядна армия победоносно прекосява полските земи, нанасяйки разгромно поражение на полско-немската войска в битката при Легница (9 април 1241 година).  Но монголите не тръгват срещу Германия, а завиват на юг и през Моравия се оказват в Унгария, където никога до този момент не са нахлували с основни сили.

Корпусът на Бату хан се прехвърля през прохода Варецки в Карпатите, корпусът на  Кадан — през Молдавия и Трансилвания, а отрядът на Бучек поема по южния път през Влахия. Разгръщането по този начин е замислено от Субедей, за да накара унгарците да раздробят силите си и по-лесно да бъдат победени на части. Главните сили на Субедей напредват по-бавно, играейки ролята на резерв. След превземането на множество градове и редица сложни маневри, на 11 април 1241 година монголите нанасят съкрушително поражение на унгаро-хърватската войска при река Шайо и започват административното преустройство на покорената част от Унгария.

След като почиват няколко месеца, през зимата на 1242 година войските на Бату хан преминават по замръзналия Дунав и започват обсадни действия на няколко града, а корпусът на Кадан се насочва да превземе Хърватия, където убежище е намерил унгарския крал. Но далматската крепост Клис не се покорява на монголите. През пролетта на 1242 година, по неустановени причини, Бату хан и Субедей се обръщат и поемат през Босна, Сърбия и България към южноазиатските степи.

Какво е накарало монголите да прекратят победоносното нахлуване дълбоко в Европа и дори ги е принудило да изоставят покорената Унгария, където вече дори са назначили събирачи на данъци и са започнали да секат монети? Най-често за обясняване на този ход се изтъква като причина скоропостижната смърт на Угедей хан през декември 1241 година – потомъкът на Чингис хан е бързал да се прибере колкото може по-бързо за куртулая в Монголия, за да участва в избора на нов велик хан. Но срещу тази хипотеза свидетелства например фактът, че Бату така и не участва в съвещанието, а остава в територията на своя улус (бъдещата Златна Орда).

Съществува мнение, че татаро-монголите са нямали намерение да завоюват Европа, а само са искали да накажат враговете си – куманите, които още през 1223 година са разбити при река Калка. Успелите да се спасят кумани получават защита от унгарския крал, който игнорира исканията на монголите да им ги предаде. В подкрепа на тази версия е целенасочената офанзива по преследването от страна на Бату хан на Бела IV – през зимата на 1242 година цял корпус се включва в гонитбата. Но тази версия не обяснява, защо монголите започват да включват Унгария в състава на държавата си и защо после изведнъж изоставят тази дейност?
Климатът в Европа между 1239 - 1242 година и монголското нахлуване и оттегляне
По обосновани са обясненията от военен характер: трудността на превземането на крепостите в заддунавската част на Унгария, големите загуби в жива сила и бедната Панонска равнина, която е неспособна да изхрани войските им, кара монголите да се откажат и да поемат към дома. Всъщност, подобни причини не са спрели аварите и унгарците само 3-4 века по-рано.
Авторите на ново изследване с право посочват твърде общият характер на тези обяснения. За да се разбере логиката на Бату хан и Субедей, трябва най-малко да имаме точна представа за географията, климата и метеорологичната обстановка между 1240-1242 година на театъра на военните действия. Монголските предводители много внимателно са следили природните условия (за това е известно от писмото на хан Хулаг до френския крал). Поради това, учените допускат, че резки климатични промени са повлияли както на успешното завоюване на Унгария, така и на решението още на следващата година монголите да се откажат от завоеванията.

Ситуацията изглежда така: през пролетта – есента на 1241 година монголите бързо се преместват из земите на унгарците, превземайки една след друга крепостите. Никой не оказва организирана съпротива на нахлулите орди, те необезпокоявани грабят, убиват и отвеждат в плен местното население. Лятото започва рано (хронисти споменават за голяма жега по време на битката на река Шайо — 11 април) и е много горещо. В летописите се споменава, че монголите запазват и не подпалват зърнената реколта по нивите, пазели плодните дръвчета и не посягали на селяните, които прибирали реколтата. С други думи, не са превръщали обработваемите площи в пасбища, защото конете им не са изпитвали недостиг на храна.

Анализ на годишните кръгове на дървета от различни региони за периода 1230-1250 година
Обаче студената и снежна зима на 1242 година започва много рано. В началото тя е в помощ на монголите – прехвърлят се по леда на замръзналия Дунав и обсаждат крепостите на Бела IV (обикновено монголите не са започвали кампании през зимата). Но късметът им изневерява и заради ранното затопляне не могат да превземат Секешфехервар. “Снегът и ледът се разтопиха, и блатистата местност около града стана непристъпна”, пише унгарски хронист. Заради същата непроходима кал изпратеният в Далмация корпус на Кадан е принудена да отстъпи от обсадата на Трогир.

На специалистите е известно, че низините в Унгария много лесно се наводняват. Ако зимата е снежна, а пролетта дъждовна, обширните равнини територии се превръщат в блата. Трябва да се отбележи, че унгарските степи “изсъхват” едва през XIX век, благодарение на дренажните проекти, осъществени от Хабсбургите – до този момент разливането на многобройните реки е довеждало до образуването на километрични блатисти местност. Наводнената и разкаляна местност на практика е сведжала до нула ефективността на обсадните машини и е понижавала мобилността на конницата.

Годишни отклонения на температурите в Европа 1230 - 1250 година
Студената и дъждовна пролет, късното поникване на тревата и заблатяването на равнините съществено са намалили площите, пригодни за паша на конете, а монголските коне са били допълнително отслабнали след прекараната с оскъдни дажби зима. Монголите са си дали сметка, че през 1242 година реколтата няма да бъде добра. И наистина се случва така: през есента в Унгария върлува страшен глад.

Решението на монголите изглежда напълно разумно. Метеорологичните условия оказват влияние и на маршрута, който избират, за да се приберат у дома – преминават през Сърбия и България. През заблатените равнини армията на Бату хан избира по-сухите и предпланински части на Карпатите.

За да възстановят “метеорологичната история” на западния поход, авторите на статията не се ограничават само до събирането на факти от средновековните хроники. С помощта на данни от годишните кръгове на дървета, събрани от образци от Скандинавия, Централните източни Алпи, румънските Карпати и руския Алтай, специалистите са определили условията и летните температури в Европа за периода 1230-1250 година. Съдейки по най-близките до Унгария планини, през 1238-1241 година летата са били дълги и горещи – нещо, което може и да е примамило монголите към тези територии. Но годините 1242-1244 се оказват с много по-хладни лета. Нещо повече, в същата 1242 година на териториите на Чехия, южна Полша, западна Словакия, северозападна Унгария и източна Австрия – и само там, където се е развил основният конфликт – са паднали аномално малко дъждове.
Разпределение на валежите в Европа 1230 - 1250 година
Учените подчертават, че влиянието на климата върху хода на историческите събития не е с тотален и статичен, а случаен и динамичен характер. Така мимолетната аномалия от 1242 година (студена пролет с много дъждове) е изиграла много важна роля, за да накара монголите, които иначе се отличават с голяма гъвкавост в постигането на целите си, да решат не да се втурнат с главата напред, а да отстъпят и да опазят конете си. По подобен начин друго природно явление, оказващо влияние на другия край на света, на два пъти спасява Япония от монголско нашествие. Разразилите се на два пъти в края на XIII век тайфуни (или както ги наричат в Япония – камикадзе, божествен вятър), породени от високо активното Тихоокеанско течение Ел Ниньо, стават причина за унищожаването на две монголски флоти и спасяват Страната на изгряващото слънце от нахлуването на монголите.

Така или иначе, татаро-монголите се ограничават в западна посока до завладяването на южноруските степи. Учените подхождат внимателно и подчертават, че засега е невъзможно да се вземе окончателно решение, дали номадите-нашественици са отстъпили заради политически причини (смъртта на Угедай) или са решили, че унгарските земи са твърде зависещи от природните условия и колебанията в метеорологичната обстановка не са подходящи за използването им като плацдарм (и тилова база). Трябва да се проучи още по-детайлно средата на XIII век: например, да се разкопаят обсаждани от монголите крепости (и калта край стените им); да се проведе анализ на състоянието на реките и блатата в Панонската равнина, както и в други европейски региони, по които някога са препускали ордите на монголите.

0 коментара:

Публикуване на коментар