Маршрутът на нахлуване (червено) и оттегляне (синьо) на монголите през 1240-1242 година |
Следващата цел на монголите е очевидна – Унгария, разположена в Среднодунавската равнина, в края на западната част на големия пояс от евразийски степи. Освен това, точно в земите на крал Бела IV търсят спасение и закрила оцелелите след разгрома половци (кумани) – отколешни врагове на татаро-монголите. Войската на монголите се разделя: 30-хилядна армия победоносно прекосява полските земи, нанасяйки разгромно поражение на полско-немската войска в битката при Легница (9 април 1241 година). Но монголите не тръгват срещу Германия, а завиват на юг и през Моравия се оказват в Унгария, където никога до този момент не са нахлували с основни сили.
Корпусът на Бату хан се прехвърля през прохода Варецки в Карпатите, корпусът на Кадан — през Молдавия и Трансилвания, а отрядът на Бучек поема по южния път през Влахия. Разгръщането по този начин е замислено от Субедей, за да накара унгарците да раздробят силите си и по-лесно да бъдат победени на части. Главните сили на Субедей напредват по-бавно, играейки ролята на резерв. След превземането на множество градове и редица сложни маневри, на 11 април 1241 година монголите нанасят съкрушително поражение на унгаро-хърватската войска при река Шайо и започват административното преустройство на покорената част от Унгария.
След като почиват няколко месеца, през зимата на 1242 година войските на Бату хан преминават по замръзналия Дунав и започват обсадни действия на няколко града, а корпусът на Кадан се насочва да превземе Хърватия, където убежище е намерил унгарския крал. Но далматската крепост Клис не се покорява на монголите. През пролетта на 1242 година, по неустановени причини, Бату хан и Субедей се обръщат и поемат през Босна, Сърбия и България към южноазиатските степи.
Какво е накарало монголите да прекратят победоносното нахлуване дълбоко в Европа и дори ги е принудило да изоставят покорената Унгария, където вече дори са назначили събирачи на данъци и са започнали да секат монети? Най-често за обясняване на този ход се изтъква като причина скоропостижната смърт на Угедей хан през декември 1241 година – потомъкът на Чингис хан е бързал да се прибере колкото може по-бързо за куртулая в Монголия, за да участва в избора на нов велик хан. Но срещу тази хипотеза свидетелства например фактът, че Бату така и не участва в съвещанието, а остава в територията на своя улус (бъдещата Златна Орда).
Съществува мнение, че татаро-монголите са нямали намерение да завоюват Европа, а само са искали да накажат враговете си – куманите, които още през 1223 година са разбити при река Калка. Успелите да се спасят кумани получават защита от унгарския крал, който игнорира исканията на монголите да им ги предаде. В подкрепа на тази версия е целенасочената офанзива по преследването от страна на Бату хан на Бела IV – през зимата на 1242 година цял корпус се включва в гонитбата. Но тази версия не обяснява, защо монголите започват да включват Унгария в състава на държавата си и защо после изведнъж изоставят тази дейност?
Климатът в Европа между 1239 - 1242 година и монголското нахлуване и оттегляне |
Авторите на ново изследване с право посочват твърде общият характер на тези обяснения. За да се разбере логиката на Бату хан и Субедей, трябва най-малко да имаме точна представа за географията, климата и метеорологичната обстановка между 1240-1242 година на театъра на военните действия. Монголските предводители много внимателно са следили природните условия (за това е известно от писмото на хан Хулаг до френския крал). Поради това, учените допускат, че резки климатични промени са повлияли както на успешното завоюване на Унгария, така и на решението още на следващата година монголите да се откажат от завоеванията.
Ситуацията изглежда така: през пролетта – есента на 1241 година монголите бързо се преместват из земите на унгарците, превземайки една след друга крепостите. Никой не оказва организирана съпротива на нахлулите орди, те необезпокоявани грабят, убиват и отвеждат в плен местното население. Лятото започва рано (хронисти споменават за голяма жега по време на битката на река Шайо — 11 април) и е много горещо. В летописите се споменава, че монголите запазват и не подпалват зърнената реколта по нивите, пазели плодните дръвчета и не посягали на селяните, които прибирали реколтата. С други думи, не са превръщали обработваемите площи в пасбища, защото конете им не са изпитвали недостиг на храна.
Анализ на годишните кръгове на дървета от различни региони за периода 1230-1250 година |
На специалистите е известно, че низините в Унгария много лесно се наводняват. Ако зимата е снежна, а пролетта дъждовна, обширните равнини територии се превръщат в блата. Трябва да се отбележи, че унгарските степи “изсъхват” едва през XIX век, благодарение на дренажните проекти, осъществени от Хабсбургите – до този момент разливането на многобройните реки е довеждало до образуването на километрични блатисти местност. Наводнената и разкаляна местност на практика е сведжала до нула ефективността на обсадните машини и е понижавала мобилността на конницата.
Годишни отклонения на температурите в Европа 1230 - 1250 година |
Решението на монголите изглежда напълно разумно. Метеорологичните условия оказват влияние и на маршрута, който избират, за да се приберат у дома – преминават през Сърбия и България. През заблатените равнини армията на Бату хан избира по-сухите и предпланински части на Карпатите.
За да възстановят “метеорологичната история” на западния поход, авторите на статията не се ограничават само до събирането на факти от средновековните хроники. С помощта на данни от годишните кръгове на дървета, събрани от образци от Скандинавия, Централните източни Алпи, румънските Карпати и руския Алтай, специалистите са определили условията и летните температури в Европа за периода 1230-1250 година. Съдейки по най-близките до Унгария планини, през 1238-1241 година летата са били дълги и горещи – нещо, което може и да е примамило монголите към тези територии. Но годините 1242-1244 се оказват с много по-хладни лета. Нещо повече, в същата 1242 година на териториите на Чехия, южна Полша, западна Словакия, северозападна Унгария и източна Австрия – и само там, където се е развил основният конфликт – са паднали аномално малко дъждове.
Разпределение на валежите в Европа 1230 - 1250 година |
Така или иначе, татаро-монголите се ограничават в западна посока до завладяването на южноруските степи. Учените подхождат внимателно и подчертават, че засега е невъзможно да се вземе окончателно решение, дали номадите-нашественици са отстъпили заради политически причини (смъртта на Угедай) или са решили, че унгарските земи са твърде зависещи от природните условия и колебанията в метеорологичната обстановка не са подходящи за използването им като плацдарм (и тилова база). Трябва да се проучи още по-детайлно средата на XIII век: например, да се разкопаят обсаждани от монголите крепости (и калта край стените им); да се проведе анализ на състоянието на реките и блатата в Панонската равнина, както и в други европейски региони, по които някога са препускали ордите на монголите.
0 коментара:
Публикуване на коментар