Дигитална реконструкция на Портус |
Испанският El Diario съобщава, че властите в Италия са отворили отново за свободен достъп археологичните останки от имперското пристанище в Рим на Клавдий и Траян. Забележителностите ще могат да се посещават поне 6 месеца в годината, твърди испанското издание.
Строежът на грандиозното пристанище Портус (Portus Ostiensis Augusti, по-късно Portus Romae) започва около 100 година, когато населението на Рим достига до около милион и половина жители. За времето си това е означавало еквивалента на съвременен мегаполис с 50-милионно население. Големият брой на жителите налага по-доброто им снабдяване, за което е необходима и съответната инфраструктура. Пристанището се превръща в най-големият търговски център по време на Римската империя и остава такъв през следващите почти 500 години. Някои историци и археолози определят Портус като най-голямото инженерно постижение на римските строители.
На това място пристигат кораби от целия античен свят, снабдяващи Рим с гръцки вина, андалусийски маслини и зехтин, египетски зърнени храни, платове, метали и диви животни от Африка за цирковите арени. Пристанището освен това се ползва и за база за военния флот на Империята; място, откъдето започват не една и две военни кампании.
Стоките, донесени от далечни земи, се съхраняват в големите пристанищни скалдове, които в наши дни са най-добре запазилата се част от руините на древното инженерно чудо. От проведените на място разкопки учените са установили какви са теглилките и мерните единици, използвани от римляните, както и за начините на разпределение на стоките. Запазени са и залите и търговските съдилища, където античните търговци са сключвали сделките си. От складовете, натоварени на по-малки плавателни съдове, стоките поемали нагоре по течението на Тибър и система от плавателни канали, за да достигнат до вътрешността на империята.
Системата от канали е служила и като място за съхранение на корабите, туй като плавателните им качества гарантирали безопасното им пътуване из Средиземно море само през 6-7 месеца от годината.
За да си представим днес как е функционирало грандиозното за времето си съоръжение, трябва да притежаваме доста богато въображение. Най-вече поради факта, че там, където някога е била бреговата ивица, днес се намира обширен парк. Натрупалите се през вековете отлагания са изместили брега с цели 4 километра навътре в морето, спрямо годините на разцвет на Римската империя.
Все пак, по запазилите се руини от някогашните пристанищни складове може да се видят следите отпреди 15 века – по стените им може да се види докъде е достигала някога водата. Запазени са и някои древни стълби, водещи към някогашните пристани и кейови места, както и колове, към които са завързвали корабите си античните мореплаватели.
В по-старото пристанище, обслужвало преди това Рим – Остия, са можели да акостират едновременно 2 – 3 кораба. По времето на император Траян в Портус едновременно са можели да бъдат приети 200 съда. Към пристанищния комплекс императорът изгражда басейн с формата на правилен шестоъгълник, простиращ се на площ от 32 хектара, а общо комплекса се простирал на над 70 хектара площ, което го направило най-големият търговски център в античния свят.
Възстановителните работи по отварянето на археологичните останки за достъп от широката публика, са извършени с дарения от частни лица и публични организации. Сред дарителите са и Benetton Foundation и Consortium Airports в Рим. Всъщност, съвременното международно летище на Рим във Фиумичино, се намира непосредствено до мястото, където някога е кипяла търговията в най-голямото пристанище на античния свят – Портус.
0 коментара:
Публикуване на коментар