4.5.16

Три черепа от праисторическата стоянка от Долни Вестонице (около 29 000 години пр.н.е.)

Мащабно проучване разкрива генетичната история на европейците от времето на последния ледников период

Съвременният човек обитава в Европа отпреди най-малко 45 000 години. Дори когато масивните ледени полета запълзяват към южните части на континента преди около 20 000 години и превземат почти цялата му територия, част от хората все пак успяват да се пригодят към живота в по-тежките условия. Все още обаче, остава неизяснено как точно са повлияли променящите се климатични условия върху човешките популации, особено по време на този период, съвпаднал с момента, когато хората правят първите си стъпки в Европа. 

Ново изследване, чиито резултати са публикувани в статия за списание Nature, разкрива как миграционните потоци са повлияли върху формирането на генетичната структура на европейците. Екипът от учени е установил, че най-ранните заселници на континента имат съвсем малък принос за генетичния фонд на съвременния европейски човек. С най-голям принос в гените на европейците се оказват онези хора, мигрирали на континента преди около 35 000 години. Смята се, че те са били представители на т.нар. Оринякска култура и съвременните европейци могат да проследят генетичните си връзки точно до тези заселници на континента. 

Може би така са изглеждали ранните
праисторически заселници на Европа.
Рисунка на Stefano Ricci
Изследователите са анализирали генома от останките на 51 праисторически европейски предци на съвременните хора, които са живели преди между 45 000 и 7 000 години. Оказва се, че най-ранните заселници на континента са оставили съвсем малко генетични спомени за себе си в гените на съвременния човек. Заменени са от представителите на Оринякската култура, които обаче, на свой ред са били изтласкани от друга група, чиито представители са известни като Граветска култура. В допълнение към това, учените установяват нещо още по-любопитно. Част от “оригиналните” представители на Оринякската култура са останали да живеят в югозападната част на Европа. Когато преди около 19 000 години преминава пиковият момент в последния ледников период, тези оцелели “оригинални ориянкски хора” отново се разселват по целия континент, заселвайки се на отстъпените от ледовете територии. 

Проучването е установило също и връзката между ранните представители на съвременния човек и неандерталците. Двата човешки клона населяват съвместно континента в продължение на няколко хилядолетия, докато неандерталците не изчезват преди около 40 000 години. Учените потвърждават, че в гените на съвременния човек са се съдържали между 3 и 6% от генотипа на неандерталците, като с течение на времето процентът е намалял до съвременните 2%. Това заключение съответства на по-ранните, според които двата вида са се кръстосвали през краткия период от време, преди изчезването на неандерталците. 

Резултатите от проучването отново показват сложният, съпроводен от приливи и отливи в числеността на популациите е бил периода на заселване на съвременния човек в пределите на Европа. И още: въпреки че предците на съвременният човек са се заселили на континента преди десетки хиляди години, най-ранните заселници не са успели да предадат на съвременния човек много от гените си, а в същото време гените, които сме наследили от неандерталците постепенно са намалявали. По-важното е, че намаляването на генетичното наследство от неандерталците се е случвало не заради “размиването на кръвните връзки” с тях, а в следствие на естествения отбор: най-вероятно гените на неандерталците са довеждали до нарушения в психическото и физическото развитие на “мелезите” и с времето са били “отмити” от популацията.

0 коментара:

Публикуване на коментар