13.5.17

Арман Жан дьо Плеси е известен в цял свят. Личност от световен мащаб, за която всеки е чувал, но вероятно с по-известното му име кардинал Ришельо. Името му е свързано с много исторически факти и събития, в това число и като реформатор на етикета в храненето.

Особена слабост на кардинала са всякакъв вид пиршества. По цяла Франция се носели легенди за банкетите, които той организира. Масите били претрупани с изискани ястия, а виното се леело като река.
Говори се, че като религиозно лице кардиналът спазва стриктно ограниченията по време на пости. Но гостите му имат възможността да не се лишават от вкусни гозби, дори и по времето на постите. Ришельо разполага с цял „отбор“ изкусни готвачи, способни да приготвят вкусни блюда и за които мнозина монарси му завиждат.

Освен изисканият вкус, Ришельо се слави и с трепетно отношение към етикета на хранена. Страшен педант по отношение на правилата за поведение на маса, даже и като се отчита факта, че през XVII век етикетът все още не е така съвършен. Кардиналът всеки ден се занимава с „мръсната работа“ в двора на френския крал – интриги, войни, и т.н. - но в същото време смята за много голям порок „невежеството по време на хранене“. Вероятно това го подтиква да започне и „реформа в порядките на храненето“, която постепенно се превръща в събитие за цяла Европа.

Трябва да припомним, че по времето на Арман Жан дьо Плеси (Ришельо е наричан и Червения кардинал. Живее между 1585 – 1642 година), приборите за хранене са все още малко ползвани и няма все  наложен „етикет на масата“. Ползването на вилици е рядкост, да не говорим за специални ножове за хранене. Но пък всеки нормален човек си носи поне един режещ инструмент – такива са били времената – несигурни. Затова, ако се налага да се реже храната, обикновено прибягвали до използването на личните си оръжия, като ками, например.
Обаче употребата на режещи инструменти не се ограничава само с това, да се нарежат на хапки късовете месо. Някои „екземпляри“ си падали любители на екстремно забавление. След като се нахранели обилно, започвали да ровят с острия връх на ножовете си между зъбите си, за да ги почистят от остатъците от храна.

Дошло време, когато Ришельо не могъл вече да понася подобно „представление“. Говори се, че дори накарал шута си да пародира и осмее нетактичния гостенин. Въпросният господин бил опозорен и престанал да практикува фриволния си навик, когато попадал сред гостите на кардинала. Мнозина обаче не схванали намека и продължили да „ровят“ из устите си с острите предмети.

Държавният мъж обаче намерил много бързо решение. Сред документите му се пази писмено нареждане с дата 13 май 1637 година, в което нарежда на майордома си всички ножове в дома му да бъдат преработени и върховете им да бъдат заоблени.
В началото не всички приемат радушно нововъведението. Но пък това води наистина до „революция“ в етикета на хранене – почват масово да се ползват вилици. Въпреки че е известна от дълбока древност, вилицата става неотменен атрибут за хранене едва през XVII век и вероятно това се дължи точно на заоблянето на върховете на ножовете за хранене – ставало невъзможно да се набучва храната с тъпите върхове. Окончателно френският крал Луи XIV въвежда през 1669 година пълна забрана за ползването на ножове с остър връх, както на улицата, така и по време на хранене.

В наши дни вилиците и ножовете за хранене са обичайна вещ. Разбира се, че ще се намерят и хора, които са готови да колекционират какво ли не, в това число и комплекти прибори за хранене. Но никой все още не може да се похвали, че притежава от ножовете, които някога Червения кардинал наредил да заоблят.

0 коментара:

Публикуване на коментар