2 май 2017 г.

Геният на този човек е всепризнат. Името му се е превърнало в синоним на Homo universalis (универсалният човек) и днес, почти 500 години след смъртта му, все още около него се раждат легенди.

В малкото селце Анкиано, близо до град Винчи във Флоренция, на 15 април 1452 година се ражда Леонардо ди сер Пиеро да Винчи. В личния си дневник дядо му - Антонио да Винчи записва: “В събота, в три часа през нощта на 15 април (22:30 часа според днешното отчитане на часовете в денонощието) се роди моят внук, син на сина ми Пиеро. Нарекоха момчето Леонардо. Кръсти го баща му Пиер оди Бартоломео”.

Така на белия свят се появява геният Леонардо да Винчи. Ако се опитате да си спомните всичко, което сте чували за него, сигурно ще започнете от “Мона Лиза”, “Тайната вечеря”, ще минете през военните машини и инженерните му хрумвания и накрая ще се сетите за “Ветрувианския човек”. Има и още. И дори експертите, които изследват подробно живота му, не биха могли да дадат изчерпателен отговор на въпроса “Кой е Леонардо”.


Още приживе Леонардо да Винчи е признат и известен. Славата му на художник, скулптор, архитект, инженер, философ, естествоизпитател, изобретател, и до днес е ненадмината. Трудно е да се опише всичко онова, което геният му е сътворил. А е и сложно да се отсее реалното от митологизираното. Биографите му смятат, че голямата мистерия около него е свързана до известна степен с начина му на писане. Леонардо е известен с това, че води много подробни дневници, в които пише, рисува, скицира и буквално документира всяка една мисъл, която му хрумва. Но всичко това е написано с присъщия му стил – огледално, с лявата ръка и при това – от дясно на ляво. Владее еднакво добре писането с дясна и лява ръка. Някои от съвременниците му дори казват, че писането по нормален начин му се струва по-трудно, отколкото неговият начин. До наши дни са достигнали около 7000 страници от дневниците на Леонардо. В началото, след смъртта му, безценните ръкописи остават при любимият му ученик Франческо Мелци, но след като и той почива, изчезват. Отделни фрагменти от тях започват да се появяват тук и там в края на XVIII и началото на XIX век. Много от онези, които се оказва, че притежават от ценните ръкописи, дори и не подозират какво държат в ръцете си.

В последните години от живота си Леонардо да Винчи се пренася да живее в Клу, Франция. Кралят на Франция – Франсоа I му предлага гостоприемството си и флорентинецът приема неговата опека. През тези последни години от живота си маестрото не твори. Знае се баче, че някъде по това време е завършен “Ritratto di Monna Lisa del Giocondo”, т.е. “Портрет на госпожа Лиза дел Джокондо” или както е известна – “Мона Лиза”. След смъртта на Леонардо картината остава във владение на Франсоа I.

Според написаното от Джорджо Вазари – биограф на великите художници от епохата на Ренесанса и самият той художник и скулптор – Леонардо става много близък приятел с френския крал. Пак в “Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти” на Вазари са описани последните дни на гениалният флорентинец. В края на април 1519 година Леонардо поискал да повикат свещеник, за да се изповяда и да получи светото причастие. В завещанието, което оставя, Леонардо отново е загадъчен до край. Поискал в последния му път ковчегът му да бъде съпроводен от 60 бедняци – тази случка и до днес не е намерила логично обяснение.

На 2 май 1519 година, на 67 годишна възраст, Леонардо да Винчи почива. И смъртта му е обгърната в митове. Според легендата, самият Франсоа I държи ръката на умиращия. Тази сцена е вдъхновила мнозина художници, които я изобразяват в творбите си. Но това е по-скоро мит, отколкото реалност, смятат експертие.
Леонардо да Винчи е погребан в параклиса „Свети Юбер“ в кралския замък в Амбоаз.

0 коментара:

Публикуване на коментар