14.4.17

Малцина са онези, на които името на Исак Нютон не им е познато. Но преди геният на Нютон да се развие в целия си блясък, един друг голям учен извършва открития, дали мощен тласък на познанието в математиката, оптиката, механиката…

Кристиан Хюйгенс се ражда на 14 април 1629 година в Хага. Баща му е заможен човек, философ и е на дипломатична служба. От юношеските си години Кристиан се движи в научни кръгове. Следва право и математика в университета в Лайден, а по-късно и в колежа в Бреда.

Научната си дейност започва с работи по класически проблеми в математиката. Занимава се с въпроси по определяне дължината на окръжността, елипсата и хиперболата. Уточнява стойността на числото “пи”. На 22-годишна възраст излиза първата му разработка “За определянето на дължината на окръжност”, а малко по-късно е завършен и първият му голям труд, посветен на теорията на вероятностите  - “За изчисленията в хазартните игри” (1657 година).

Работи заедно с Робърт Хук по установяване на постоянните точки на термометъра - точката на топене на леда и точката на кипене на водата.
Пак по това време започва да се занимава с оптика и извършва редица подобрения в  конструкцията на телескопа. Усъвършенства обектива на астрономическата тръба, увеличава светлочувствителността ѝ̀ и отстранява хроматичната аберация. Създаденият от него обектив, съставен от две вдлъбното-изпъкнали лещи носи неговото име и до днес се използва като основен в конструирането на телескопи.

С усъвършенствания си телескоп през 1655 година открива спътника Титан на планетата Сатурн, определя периода на завъртането му и установява, че Сатурн е обкръжен от тънък пръстен. Наблюденията и откритията си излага в съчинението “Системата на Сатурн”. В същата работа, излязла през 1659 година, за пръв път се среща описание на мъглявината в съзвездието Орион и на линиите върху повърхността на Юпитер и Марс.

Хюйгенс се прочува с изследванията си върху махалото и с изобретяването и патентоването на първите часовници с махало, снабдени с пусков механизъм. Неговите изследвания върху махалото продължават и в по-късен етап от научната му дейност, когато формулира закони за гравитационното привличане. През 1661 година Хюйгенс посещава Лондон, за да се запознае с членове на Лондонското Кралско общество (Академия на науките) и да им представи резултатите от своите изследвания. Две години по-късно е избран за първия чуждестранен член на Обществото. След още две години е поканен и във Френската академия на науките, за да я оглави и да я ръководи в периода от 1665 до 1681 година.

Около 1674 година изобретява спиралната часовникова пружина, която не само заменя махалото в часовниците, но позволява и тяхната “минатюризация”. Френският майстор Тюре, възползвайки се от това откритие, изработва, а през 1675 година и патентова първият джобен часовник.

Кристиан Хюйгенс участва в дискусиите, разгорели се по това време, относно природата на светлината. През 1678 година пише “Трактат за светлината”, който на практика е основен за вълновата теория на светлината.  През 1690 година пише друго съчинение по темата, в което излага теорията за отразяването, пречупването и двойното пречупване на светлината. Това изложение и до днес се преподава в същия вид в учебниците по физика. Пак Хюйгенс открива поляризацията на светлината.

През 1680 година започва да разработва конструкция, която нарича “планетна машина”. За да създаде праобраза на съвременните планетарии, разработва пълна теория на верижните (или непрекъснати) дроби.

През последните години от живота си Хюйгенс работи върху трактата “Космотеорос”, издаден посмъртно през 1698 година, в който разсъждава върху теорията за множеството на световете и тяхната обитаемост.

Кристиан Хюйгенс почива на 8 юли 1695 година в Хага.

0 коментара:

Публикуване на коментар