22.4.17

Преди 7 години светът беше потресен от новините за мащабите на една екологична катастрофа. И днес природата ни дава нагледен урок, колко малко човешката дейност може да противопостави на могъщите сили на нашата планета.

На 22 април 2010 година на сондажната платформа Deepwater Horizon, която British Petroleum (BP) използва за добив на нефт в Мексиканския залив, се случва една от най-ужасните екологични катастрофи. В резултат на взрив на платформата загиват 11 души, а във водите на залива се изливат неконтролируемо стотици хиляди тона суров петрол. Заради гигантските поражения, нанесени от катастрофата, ВР е принудена да разпродаде много от активите си по света.

Във водите на Мексиканския залив се изливат около 5 милиона барела суров петрол.

Платформата за свръхдълбок сондаж Deepwater Horizon е построена от корабостроителницата Hundai Industries (Южна Корея) по заявка на R & B Falcon (Transocean Ltd.). Спусната е на вода през 2001 година, а малко по-късно е предоставена под наем на британската нефтена компания. Няколко пъти е удължаван договорът за отдаване под наем, като последно е до 2013 година.

През февруари 2010 година BP започва да разработва нефтеното месторождние Макондо в Мексиканския залив. Сондажът е на дълбочина от 1500 метра.

На 20 април 2010 година на около 80 км от крайбрежието на щата Луизиана, на нефтената платформа Deepwater Horizon избухва пожар, последван от взрив. Пожарът продължава над 35 часа. Опитите да бъде потушен от пристигналите на място пожарни кораби е неуспешен. На 22 април платформата потъва във водите на Мексиканския залив.

В резултат на аварията 11 души изчезват безследно. Издирването им продължава до 24 април, но без никакъв успех. 115 човека са евакуирани от горящата платформа, 17 от тях са с различни наранявания. При ликвидирането на последствията от катастрофата загиват още двама души.

За времето от 20 април до 19 септември 2010 година огромен брой хора се включват в овладяване на екологичната катастрофа. По оценки на експерти всяко денонощие във водите на залива се изливат по над 5 000 барела суров петрол. Американските власти излизат с още по-голяма цифра – според изказване на министъра на вътрешните работи на САЩ, направено през май 2010 година, 100 000 барела петрол са изтичали всяко денонощие в океанските води.

Към края на април нефтеното петно от разлива достига до устието на река Мисисипи, а през юли 2010 година нефт е открит и на плажовете по брега на Тексас. Подводният нефтен шлейф се разпростира на дължина от 35 км и на дълбочина повече от 1000 метра.

За 152 дни във водите на Мексиканския залив през повредените тръби на сондажа се изливат от порядъка на 5 милиона барела нефт. Нефтеното петно се разпростира на територия от 75 000 квадратни километра.

След потъването на Deepwater Horizon са предприети мерки да се херметизира сондажа, а по-късно започва и ликвидация на пораженията от нефтения разлив.
Специалистите почти веднага след аварията поставят тапи на повредените тръби на сондата и разработват план за поставяне на стоманен купол, който да покрие повредената платформа и да спре изтичането на петрол Първият опит да се постави купола е неуспешен. На 13 май е взето решение да се монтира по-малък по размер купол. Окончателното спиране на изтичането обаче е постигнато чак на 4 август. Тогава в аварийната шахта на сондажа е инжектирана специална сондажна смес и течен бетон.
За пълното херметизиране се налага да се пробият две допълнителни сонди, в които се налива цимент. На 19 октомври разливът окончателно е преустановен.

За ликвидиране на последиците са насочени буксирни кораби, баржи, спасителни катери, подводници, собственост на ВР. Помагат им кораби и самолети от ВМС и ВВС на САЩ.
Над 1000 специалисти се включват в спаистелните операции, а още 6000 военнослужещи от националната гвардия на САЩ са пратени да помагат. С помощта на специализирани кораби се събира разлетият по повърхността нефт. В крайбрежните райони десетки хиляди доброволци участват в почистването на замърсяванията.

Според вътрешното разследване на ВР причина за аварията са грешки, допуснати от персонала на платформата, технически неизправности на съоръженията и конструктивна грешка на самата платформа. В изготвения доклад се казва, че работниците на платформата неправилно са разчели показанията за измереното налягане в сондажа, в резултат на което потокът въглеводороди, издигнали се от сондирането са запълнили платформата през вентилационните отвори. След взрива не сработва и предпазното съоръжение, което е предвидено в подобни случаи автоматично да затвори нефтеният сондаж.

През септември 2010 година е публикуван доклад на Бюрото за управление, регулиране и опазване на океанските ресурси и Бреговата охрана на САЩ. В него са изброени 35 причини за аварията, като за 21 от тях е призната вината на ВР. Например, като основна причина е посочено пренебрегването на нормите за безопасност заради желанието на компанията да намали разходите по разработката на новото находище. Освен това, персоналът на платформата не е получил изчерпателна информация за работата на сондажа, в резултат на което са се насложили редица други грешки в тълкуването на данните. Сред причините е посочена и неудачното разработване на сондажа, което не предвижда достатъчно преградни защити за нефта и газа, както и недостатъчното циментиране и измененията, нанесени в проекта непосредствено преди началото на работите.

Частично за виновни са признати и компанията Transocean Ltd, която е собственик на платформата, както и компанията Halliburton, извършваща подводното циментиране.

Съдебният процес за разлива на нефт в Мексиканския залив срещу ВР започва на 25 февруари 2013 година в Нови Орлеан. Освен исковете от страна на федералните власти срещу британската компания са предявени искове и от отделните американски щати, засегнати от катастрофата.

Федералният съд постановява глоба от 4,5 милиарда долара, която ВР трябва да изплати за срок от 5 години. Почти 2,4 милиарда долара от тази сума са за Националния фонд по рибни ресурси и дивата природа в САЩ.

След аварията добивът на нефт в Мексиканския залив е съкратен с 1/3, а риболовът е изцяло забранен.
1100 мили от крайбрежието на щатите, от Флорида до Луизиана, са замърсени. На брега постоянно са изхвърляни загинали морски обитатели. В резултат от нефтеното замърсяване се наблюдава повишена смъртност сред популациите на морски костенурки, делфини и китове. Само сред делфините афалини смъртността е нараснала над 50 пъти.

Тропическите коралови рифове във водите на Мексиканския залива също понасят колосални поражения.
Нефтът се е просмукал дори в крайбрежните защитени територии и блата, които играят важна роля в живота на животинските видове и на прелетните птици.

Според последни изследвания, Мексиканският залив днес почти се е справил с нанесените щети. Американски океанолози са изследвали ръста на коралите, които практически не могат да живеят в замърсена вода. Данните сочат, че коралите се размножават нормално, което говори за пречистването на водите. Биолозите отбелязват леко завишаване на температурата на водата в Мексиканския залив.

Някои изследователи изказват опасения, че разливът може да окаже влияние върху климатоформиращото течение Гълфстрийм. Няма обаче конкретни данни, които да сочат подобно изменение.

0 коментара:

Публикуване на коментар