Скелет от древна римска мозайка съветва: "Бъди весел, наслаждавай се на живота"

Не се случва всеки ден археолозите да се натъкнат на древни мозайки, които изобразяват весели скелети. По време на разкопки край Антакия, в южната част на Турция, специалисти се натъкнаха на необичайна находка.

През 2012 година по време на подготвителни работи за изграждане на лифт, са открити руините на древноримска вила. Едва сега обаче, археолозите са почистили и проучили мозайките, украсявали някога подовете на древната вила, съобщава Daily Sabah.

Трудно е да изненадаш местните специалисти с великолепни мозайки - Археологическият музей в Антакия притежава втората в света по мащаби колекция от древни мозайки. Съвременната Антакия е наследник на великия град в древността Антиохия. Градът е основан около 300 г. пр.н.е. от Селевк I Никатор, един от пълководците на Александър Македонски. През 64 година Антиохия става част от Римската империя, един от големите и важни градове в провинция Сирия. По време на римляните Антиохия всъщност е един от трите най-големи и богати градове, дори я наричат “източния Рим”. Богатите граждани си издигат прекрасни извънградски вили, а що за римска вила ще е онази, която няма мозайки?

“Мозайката със скелета” (така археолозите са нарекли находката си) е украсявала пода на трапезарията на вилата, построена през III век. Необикновеното в нея е сюжетът. По поръчка на собственика на вилата, древните майстори са създали цял “комикс” на пода, или казано на научен език – триптих. Третата, последна “картинка” представя на черен фон жизнерадостен скелет, излегнал се на възглавници по време на пиршество. В костеливата си ръка държи чаша, близо до него има съд за вино и самун хляб. Смисълът на изображението е пояснен с надпис на гръцки, който наподобява съвременните мотивационни картинки: "Бъди весел, наслаждавай се на живота” – това е преводът на надписа, предложен от турските археолози.

Към времето, когато е създадена “мозайката със скелета”, местното общество вече напълно е приело римските обичаи. Познаването на тези обичаи помага на историците да разгадаят смисъла на мозаечния триптих. Демет Кара, сътрудник в  Археологическия музей на Хатай, обяснява: “По законите на онова време, за висшето общество са съществували две важни неща в живота: банята и вечерят. На първата сцена от триптиха е изобразен тъмнокож (или изцапан със сажди) човек, който пали огън. Това може да символизира подгряването на водата за баня. Втората “картинка” разказва цяла история: на нея са представени слънчев часовник и бягащите към него млад мъж, съпровождан от слугата му. Слънчевият часовник показва между 9 и 10 часа вечерта, а 9 вечерта това е времето, по което знатните са вземали баня, за да може да се приготвят за вечерята в 10 часа. Надписът на изображението съобщава, че младежът закъснява. Да закъснееш за вечеря се е смятало за сериозно нарушаване на добрия тон”.

Цялата сериозност на ситуацията е предадена чрез един забавен детайл – юношата от мозайката толкова се е разбързал, че е загубил единия си сандал. Заключителната картина от триптиха е онзи безгрижен скелет с виното и хляба. И точно скелетът дава ценния съвет, който не е загубил актуалността си и в наши дни: “бъди весел, наслаждавай се на живота”.

Това е първата мозайка с изображение на скелет, открита на територията на съвременна Турция. “По-рано мозайки с подобен сюжет са откривани в Италия, но мозайката от Антиохия е по-подробна и по-изразителна”, подчертава Демет Кара.

Любопитното е, че до момента са известни само две изображения с подобен сюжет. И двете са датирани от I век, и двете са изпълнени в черно-бяло. Най-известен е симпатичният скелет с две кани за вино, открит при разкопки на римска вила в Помпей.

Вторият мозаечен скелет е намерен в Рим, но той е по-мрачен и философски, а надписът на гръцки, който го съпровожда, е далеч по-философски и гласи: “Познай себе си”.

Демет Кара е права в изводите си: в сравнение с известните вече на науката скелети, мозайката от Антиохия, създадена през III век, цветна, с разгърнат сюжет – действително може да се нарече уникална, или поне – рядко срещана.