9.3.17

В историята на България има записани не една или две славни победи. Цената, която народът ни заплаща, за да живее в този регион винаги е била висока. Това пък прави и победите по-славни.

Към 1230 година на престола на Българската държава е Иван Асен II. Държавата е мощна, но и на границите ѝ има две сили, които не бива да бъдат оставяни без внимание. За кратко време на юг от царството набира мощ Епирското деспотство на Теодор Комнин. Латините пък владеят Константинопол. След като извоюва няколко победи и успява да превземе Солун, Комнин се провъзгласява за император. Все пак не се решава да обсади превзетият от латините Константинопол и вместо това, решава, че основен враг му е българският цар, заради все по-голямото му влияние върху Сърбия и Латинската империя.
Теодор Комнин събира многочислена войска, както пишат хронистите, и решава да скъса мирните отношения с България. Всички сме учили за мирният договор, който Иван Асен II нарежда да бъде набучен на копие. Всичко това най-добре са описали съвременниците на събитията, затова нека оставим те да “говорят”:

"И тъй, след като Тодор Комнин се издигнал с успехите си и станал съсед на българите, той сключил договор с царя на българите Иван Асен [II]... А Тодор Ангел [Комнин], понеже бил дързък и се държал своеволно не само в царските, но... във всички държавни работи, постоянно престъпвайки клетвите и нарушавайки споразуменията със съседите, скъсал договорите с Иван Асен и тръгнал срещу българите, като събрал голяма войска, съставена от ромеи и италийци. Той минал край Адрианопол [Одрин] и вървял край горното [средното] течение на Еврос [Марица], търсейки да завърже сражение с българите. А всъщност търсел собствената си гибел. Защото той смятал, че българите ще се уплашат и не ще издържат изобщо дори първото нападение на войската му.

Но българите не мислели така. Иван Асен, уповавайки се повече на нарушението на клетвите и договорите от страна на Тодор Ангел, отколкото на войските си, взел малка помощ от скитите [куманите], които не наброявали [дори] хиляда, и се понесъл смело в сражението, като закачил на знамето, както казват някои, писмената клетва на Тодор. Войските се сблъскали някъде около едно място край Еврос, което наричат Клокотница.

И за да ви изложа накратко всичко, Тодор бил решително победен от българите... Били пленени от враговете той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните и всичките им вещи станали плячка на българите. Иван Асен се отнесъл към плененото множество човеколюбиво, освободил повечето от войниците, а най-вече по-простите и сбирщината и ги отпратил по селата и градовете им... Всички му се възхищавали и го облажавали, защото не употребявал оръжие срещу своите и не се опетнявал с убийства на ромеи, както българите преди него. Затова той бил обичан не само от българите, но и от ромеите и от другите народи."

Така е описал събитията от онзи далечен ден византийският историк и държавник Георги Акрополит. Паметната за българската история битка при Клокотница се провежда на 9 март 1230 година. В деня на св. Четиридесет мъченици българите, които според историците са по-малобройни от армията на Комнин, нанасят съкрушителна победа на нахлулите войски на епирския владетел.

В чест на голямата победа Иван Асен II заповядва да се изгради църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в престолния град Търново. Върху една от колоните й е изсечен надпис, който гласи: "В лято 6738 (1230г.), индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин."



0 коментара:

Публикуване на коментар