Ръстът на възрастен “хобит” е около 110 сантиметра, а теглото му вероятно не е надхвърляло 25 килограма. И което е още по-необичайно – имал е съвсем малка черепна кутия, което предполага, че мозъкът на “хобита” е бил не по-голям от този на съвременните шимпанзета.
Най-вероятно “хобитите” са обитавали остров Флорес в продължение на около 100 000 години. Изчезнали са напълно преди 15 – 18 хиляди години.
По-този начин “хобитите” са най-близкото до човека същества, живели на Земята едновременно с представителите на нашия вид.
Дали това същество е някакъв отделен биологичен вид, все още остава предмет на спорове в средите на палеонтолозите. Някои твърдят, че това е съвременен човек с проявена форма на дуарфизъм, т.е. – джудже. Други пък предполагат, че размерът на “хобита” и най-вече – миниатюрният му мозък – са следствие от генетично заболяване, подобно на микроцефалията или синдрома на Даун.
Изолираността на остров Флорес от останалия свят и ограничената среда на обитание, вероятно са още един фактор, който е изиграл роля в особената еволюция, довела до това, че съществото е останало толкова малко. На същия остров например, са живели и миниатюрни слонове.
Тези идеи са обект на обсъждане, а специалистите прибягват до най-различни методи за да изследват останките на “хобита”. Палеонтологът Антоан Балзо от френския Национален музей по естествена история казва, че проблемът се корени в това, че много от съжденията на специалистите се фокусират върху онези характеристики на черепа, които се явяват нормални за хоминидите. “Не може да се твърди, че някаква особеност е основен ключ към разгадаването на дадена загадка, ако тази особеност се окаже естествена за изкопаемите останки на представителите на много други видове”, казва Балзо в интервю за BBC Earth.
Друг нюанс е това, че много от учените, са изучавали “хобита” не по-оригиналните находки, а по копия или снимки с висока резолюция, чрез които не може да се възпроизведат важни анатомични подробности.
Балзо смята, че останките, открити на остров Флорес, са най-важната вкаменелост, откривана през последните години, и затова трябва да се стигне до същината на дискусията за произхода им.
Заедно с Филип Шарли от Университета “Декарт” в Париж, Балзо изучава по висококачествени и с голяма резолюция изображения единствения цял череп от групата - черепът Лианг Буа 1(ЛБ1). Целта, която си поставят е, да определят дебелината и структурата на костите.
Дори и малки изменения или вариации могат да подскажат с какъв точно представител на човешкия вид има най-близко сходство “хобита”.
Резолюцията на снимките, по които работят двамата учени, е около 25 пъти по-висока, отколкото са използвани при предишни изследвания. Специалистите разглеждат и вътрешната част на черепа, за да разберат как са съединени отделните му компоненти.
“Нито една от забелязаните от нас особености не помогна да намерим обяснение за странната форма на този екземпляр. Формата на черепа определено не е тази, която имаме при съвременния човек,… дори и при хора с патологични отклонения”, казва Балзо.
Цялостните резултати от научната разработка ще бъдат публикувани скоро в Journal of Human Evolution. На база на тях ученият предполага, че нито една от характеристиките на този череп не съответства на никоя популация от съвременния човек. С други думи, “хобитът” изобщо не е малък или болен представител на нашия вид Homo sapiens. Той е много по-екзотично същество.
Важна особеност за “хобита” е липсата на брадичка, която е отличителен белег на нашия вид – не се среща при никой друг хоминид.
В контекста на широките дебати, разгорели се около “хобита”, вече има и много “окончателни отговори” на въпроса, кой все пак е бил той. Така иронично се изказва специалистът по биологична антропология Саймън Андердаун от Университета в Оксфорд, Великобритания.
Да, "хобитът" повече прилича на Изправения човек (Homo erectus – друг древен род, звено от еволюцията на човека), отколкото всеки друг представител на хоминидите, казва Балзо. Това съответства на идеята, че “хобитът” е резултат от еволюцията на този род древни хора.
Но и това съждение няма как да не се съобрази със “странностите” на открития екземпляр. “Имал е много малки очи, а на външен вид съвсем слабо се е отличавал от Homo erectus”, подчертава Балзо.
Някои специалисти дори твърдят, че Homo floresiensis е твърде примитивен, за да може изобщо да се причислява към нашия вид Homo. Особености на скелета му повече приличат на онези, които може да се видят при примитивните групи човекоподобни маймуни, наречени австралопитеци. Това прави “хобита” близък роднина с вкаменените останки на Люси – най-известният от откритите австралопитеци.
“Повечето от подкрепящите идеята, че това е предтеча на съвременния човек, са медици. Затова поставят диагноза, основавайки се на общите особености, които съвпадат със симптомите на конкретни заболявания или патологии”, казва Балзо.
Ако открием съвременен човек, на когото са присъщи същите особености като при “хобита”, то това сравнение може и да има основания. Но доколкото ни е известно, казва ученият, такива хора не съществуват.
Робърт Екхард, професор по генетика и еволюционна морфология от Университета на щата Пенсилвания (САЩ) обаче, се придържа към гледната точка, че съществото ЛБ1 (Лианг Буа 1) е съвременен човек, страдащ от генетични заболявания.
“Новите проучвания показват, че дебелината на костите на черепа на ЛБ1 е такава, че не позволява да бъде отделен в самостоятелен вид”, казва Екхард. Няма никакви доказателства, че останалите 11 или 12 индивида [в този смисъл] са ненормални. Нещо повече, понеже е оцелял само един цял череп на “хобит”, няма как да знаем, как са изглеждали останалите черепи.
По този начин, определянето на самостоятелен вид по един единствен череп, е много проблематичен, добавя професорът.
Дебатите по въпроса какъв точно вид е “хобита” ще продължат и това не подлежи на съмнение. Многото различни методи за изследването му са само една от движещите сили на възникващите спорове в научните среди.
Крис Стрингър от лондонския Музей по естествознание казва, че изследванията, чрез които да се датира точно времето, когато е живяло загадъчното същество, може да хвърлят нова светлина около загадките му. Но за момента не знаем с точност към кой вид трябва да се впише “хобита”.
0 коментара:
Публикуване на коментар