 |
| "Нютон" на Уилям Блейк (1795 г.). Картината показва Нютон като "божествен геометрик" |
“Философски камък” е мистична субстанция, която в убежденията на алхимиците притежава магични свойства и дори може да даде на притежаващия го безсмъртие.
Ръкописът от XVII век е закупен на 16 февруари на търг. Новият собственик е Chemical Heritage Foundation (CHF) от Филаделфия, САЩ. Алхимичният текст, излязъл под перото на великия учен, ще е достъпен онлайн за всички, които се интересуват от история на съвременната химия, твърди уредникът на CHF, отговарящ за старинните и редки ръкописи Джеймс Воелкел.
Заглавието на ръкописа, който в оригинал е на латински, се превежда като "Preparation of the [Sophick] Mercury for the [Philosophers'] Stone by the Antimonial Stellate Regulus of Mars and Luna from the Manuscripts of the American Philosopher." Според специалисти, Нютон е написал повече от милион думи в съчиненията си, посветени на заниманията му с алхимия. Ръкописите му обаче са разпръснати на много места, след като наследниците му решават да разпродадат записките през 1936 година. Много от творенията на Нютон се оказват в частни колекции. Ръкописът, посветен на философския камък, всъщност се появява за пръв път на търг на Сотбис в Ню Йорк през декември 2004 година. После отново сменя собственика си през 2009 година, за да се окаже накрая притежание на хора, които могат да оценят ценността му.
Историята около търсенето на “философския камък” винаги е била привлекателна най-вече с мистичните сили, приписвани на субстанцията. Алхимиците вярват, че неизвестното вещество дарява здраве, богатство и вероятно безсмъртие. Легендата за философския камък води началото си от Западната алхимична традиция, като изначално се смята, че това е мистична субстанция, способна да превръща обикновените метали от рода на калай и мед в сребро и злато. В алхимичните писания често наричат философския камък с загадъчните названия “тинктурата” или “пудрата”.
Чак до XVIII век алхимиците вярват, че металите могат да бъдат разложени до съставните си части и да бъдат трансмутирани в по-скъпите метали, като златото. Създали собствен символизъм и записките си водят с характерния кодиран език. В такава иносказателна форма записват сложните процеси в диренията си на мистичната субстанция, като това е начинът да държат в тайна познанията си от онези, които смятат за “недостойни”. Така от ранните алхимични експерименти се ражда истинската наука, която днес наричаме химия.
Да се създаде философски живак е само една от стъпките в алхимичните процеси. Въпросният “философски живак” после се използвал в търсенето на митичната субстанция. Записаната от Нютон рецепта за философски живак всъщност първо е написана от американски химик на име Джордж Старки. Старки учи в Университета в Харвард и през 16500 година се премества да живее в Англия, където работи с много от известните химици на епохата. Последно работи с Робърт Бойл, който е съвременник на Нютон. Но Старки публикува собствените си разработки под псевдонима Eirenaeus Philalethes, което му позволява да държи под контрол кой от другите химици има достъп до неговите експерименти, казва Воелкел в интервю за Live Science.
 |
| Философския камък според сборника с алегорични илюстрации Atalanta Fugiens |
Историците не могат да кажат със сигурност, дали Нютон е провел алхимичните експерименти, описани от Старки. Но Воелкел смята, че е много вероятно да го е сторил. В действителност, Нютон е нанесъл свои забележки и е коригирал грешки в оригиналния текст на Старки. На гърба на ръкописа, Нютон записва и свои експерименти, описващи метод за “дистилиране” на оловна руда.
Документът ще бъде добавен в онлайн хранилището на проекта The Chymistry of Isaac Newton, който се поддържа от Университета в Индиана, и ще бъде достъпен за всички, които желаят да се запознаят с него.
0 коментара:
Публикуване на коментар