12.3.16


Траки, атиняни, спартанци, древни македонци, римляни – някога Амфиполис е бил град, притегателен за всички. За владеенето на богатия град на река Стримон (Струма), близо до крайбрежието на Бяло (Егейско) море, последователно са водили битки всички от големите “играчи” в античния свят. Но тези времена отдавна са отминали. Само до преди няколко години скромното селце Амфиполи в Северна Гърция беше интересно единствено за археолози и малцина туристи.

Всичко се промени през 2012 година, когато на хълма Каста край Амфиполи беше открита гигантска гробница, обградена от 500-метрова стена. Първо, защото погребално съоръжение с подобни размери в Гърция не е откривана по-рано. И второ, според археолозите гробницата е изградена във времето на Александър Македонски.

Само това име е достатъчно, за да възкреси от небитието забравеният древен Амфиполис. През август 2014 година археолозите “разпечатаха” гробницата и от този момент насетне всяко съобщение, свързано с находките в нея, привлича вниманието на световните средства за масова информация. Историците остро спорят с археолозите, а в Гърция в обсъжданията активно се включва и жълтата преса, за която хълмът Каста се “пази така, сякаш в недрата му почиват Много Важни Персони”.

Всъщност, в това се състои цялата интрига: чии са костите, открити в погребалните камери, кой и за кого е построил гробницата, в сравнение с която гробницата на Филип II Македонски, бащата на Александър Македонски, изглежда като “детски пясъчник”. До момента тези въпроси нямат категорични отговори. Археолозите имат своите тези, историците – техните си.

Данните, с които до момента разполагат учените, са, че гробницата е изградена в периода между 325 и 300 година пр.н.е. Кратка справка за историята на Амфиполис: през IV век пр.н.е. това е един от най-важните градове в Македонското царство. На това място Александър Велики и приближените му Неарх, Андростен и Лаомедон планират похода в Азия. В Амфиполис са убити жената на Александър – бактрийската принцеса Роксана – и синът ѝ, единственият наследник на огромната империя…

През март 2016 година археолозите за пореден път потвърдиха, че гробницата в Амфиполис е пряко свързана с Александър Велики, съобщава изданието Greek Reporter. Изводът на учените е основан на изследване на фрагмент от скулптурен фриз, открит при разкопките: екипировката на воина, изобразен на фриза, е типична за епохата на Александър, а лицето му напомня на други известни изображения на легендарния пълководец.
3D реконструкция на гробницата в Амфиполис
Въпреки това, изследователите засега не могат точно да определят времето на построяване на гробницата. Предишната оценка не е променена – между 325 и 300 година пр.н.е. Но точно този 25-годишен период затруднява намирането на отговора на най-важният въпрос, интересуващ публиката: за кого е построена най-голямата гробница в древна Гърция? Кой е погребан в Амфиполис?

Работата е там, че Александър Велики скоропостижно умира през юни 323 г. пр.н.е. След смъртта му империята се разпада на три части, настъпват смутни времена, на власт идват други хора – казано с други думи, на никого не му е до строежа на монументални гробници. Затова точното датиране е от огромно значение. Гробницата може да е построена в последните години от живота на Александър Велики, и това безусловно трябва да се е случило по негова заповед, или той няма никакво касателство към строежа ѝ по една проста уважителна причина – след 323 г. пр.н.е. царят вече е мъртъв.

На пресконференция през октомври 2015 година Катерина Перистери, ръководител на археологическия екип, провеждащ разкопките, съобщи пред журналисти, че по всяка вероятност гигантската гробница е т.нар. героон (мемориал в чест на герой) на Хефестион, военачалник и близък приятел на Александър Македонски.
Изводът на археолозите се базира на надписите и монограмите на Хефестион, открити в Амфиполис. Но заключението им веднага предизвика критика от страна на историците. Например, след пресконференцията гръцкият историк Панайотис Факларис в радиопредаване изрази несъгласието си с изводите на археолозите: “Няма никакви доказателства – нито исторически, нито материални, които да свързват Хефестион с Амфиполис. Всички се съгласяват с това, че хълмът Каста е погребален комплекс, но Хефестион, както е известно, не е погребан в Македония”.

Действително, историческите източници недвусмислено сочат, че Хефестион умира в Екбатана (съвременен Иран), а след това тялото му е пренесено във Вавилон за кремация и погребение с почести, достойни за ранга му на богоподобен герой. Никой не е предполагал, че Александър Велики ще живее само осем месеца повече от приятеля си.

От своя страна Катерина Перистери и архитект-консултантът Михалис Лефантзис се позовават на древногръцкия историк Плутарх, който не е съвременник на Александър Македонски, но оставя записки за това, че след смъртта на приятеля си, Александър заповядва на строителя Дейнократ да издигне из цялата империя паметници в чест на Хефестион.

През март тази година своята лепта в научните дебати внася британският историк Андрю Чъг (Andrew Chugg). Той не се съгласява с изводите на гръцките археолози, но за разлика от предишни техни критици, Чъг представя напълно материално доказателство в подкрепа на своята теза, пише Discovery News.
Към момента археолозите са открили три фрагмента от надписи и монограм на Хефестион, изсечени върху каменни блокове. По време на пресконференцията през октомври, Катерина Перистери показва снимки на надпис, която съдържа буквите ΑΡΕΛΑΒΟΝ. Според нейното мнение, това е част от думата ΠΑΡΕΛΑΒΟΝ, тоест “получено (от някого)” или “получено (за)”.
Надписите в съчетание с монограма на Хефестион са прочетени като ΠΑΡΕΛΑΒΟΝ ΗΦΑΙΣΤΙΩΝ ΑΝΤ. Археолозите предлагат своя вариант за превод: “Аз, Антигон, получих строителен материал за паметник в чест на Хефестион”. С други думи, надписите на каменните блокове са своеобразен договор за построяването на мемориал.

Андрю Чъг извършва свое изследване на надписите и проследява произхода на каменните блокове.
На снимката в горната част е трактовката на Чъг, в долната – на гръцките археолози.

Дори и човек, който нищо не разбира от гръцки, ще види разликата между двете версии, както и очевидната липса на първата буква в думата ΠΑΡΕΛΑΒΟΝ. Чъг е на мнение, че именно тази липсваща буква зачерква цялата стройна верига в теорията на археолозите, която свързва гробницата с Хефестион.

“Обърнете внимание, че на рисунката си археолозите вместо началната буква поставят празно място. Заради това всички предполагат, че буквата П се е изтрила или тя поради някаква причина изобщо не е била там”, казва Чъг.

Андрю Чъг се оказва педантичен изследовател. Той изяснява, че един от блоковете с надписа ΑΡΕΛΑΒΟΝ е открит не в гробницата или в обкръжаващата я стена, а в река Стримон на юг от Амфиполи. Множество фрагменти от каменни блокове са открити в реката още преди сто години. Вероятно, римляните са ги използвали повторно за  строежа на някакво съоръжение близо до реката – дига или нещо подобно. През 70-те години на ХХ век тези блокове са заснети и вписани в каталозите от специалисти от Американското училище за класически изследвания в Атина.
Химери (сфинксове) охраняват входа на гробницата
Каменният блок с надпис ΑΡΕΛΑΒΟΝ, която археолозите смятат за част от “договор” за строежа на мемориал, всъщност е една от т.нар. “речни” находки. Реконструкцията на Чъг се базира на снимки от 70-те години.
“Надписът на снимката не съвпада с реконструкцията, предлагана от Перистери. На рисунките на археолозите границите на каменния блок са отдалечени значително по-далеч от буквите, отколкото е в действителност. На снимката се вижда, че в техния надпис просто няма буква П, а липсва онази част от камъка, където би трябвало да се намира”, обяснява Андрю Чъг.

Това е много важна подробност: според Чъг, има само едно логично обяснение, защо  е изчезнала цялата част от блока, съдържаща буквата П. Историкът е убеден, че каменните блокове е трябвало да бъдат “скъсявани” след нанасянето на надписите върху тях, за да може да бъде придаден точен размер при построяването на стената, обграждаща гробницата.

Според Чъг, “това означава, че гробницата в Амфиполис не е онзи мемориал, за който са изсечени камъните, защото каменоделците щяха първо да подготвят каменните блокове, а после да нанасят надписа”. Всъщност, Чъг се съгласява с Перистери за едно: тези каменни блокове действително може да са били предназначени за мемориал, посветен на Хефестион – Александър е имал намерение да увековечи паметта на своя приятел във всички големи градове на империята. С това може да се обясни и наличието на монограма на Хефестион в монограма върху каменните блокове.

Но Чъг – а и не само той – предполага, че всички мащабни проекти на Александър са изоставени недовършени след смъртта му. Съществуват свидетелства, че такава съдба е постигнала и гробницата на Хефестион във Вавилон, която започват да строят, но така и не довършват.
500-метровата стена, ограждаща хълма Каста и гробницата
Експертите са установили, че каменните блокове, използвани в Амфиполис, са добити на остров Тасос. Явно, след известието за смъртта на Алекасндър, всички работи в кариерата са били преустановени, каменоделците са чакали политическата несигурност да отмине, а готовите каменни блокове са “складирани” за по-благоприятни времена, за да бъдат използвани в строежи, разпоредени от наследниците на Александър Велики.

“По всяка вероятност, гробницата в Амфиполис е точно такъв проект, за чието строителство са използвани по-рано подготвени каменни блокове. Това е гробница на важен човек, починал няколко години след смъртта на Александър Велики. Съоръжението не може да е нито мемориал, нито пък гробница за Хефестион, който напуска земния свят няколко месеца по-рано от Александър”, твърди Андрю Чъг.

В това, че гробницата на хълма Каста е предназначена за човек с много висок обществен статут, няма никакво съмнение. В полза на това са всички находки, извършени по време на продължилите година и половина разкопки. Входът в гробницата се охранява от почти двуметрови мраморни химери (много често ги наричат сфинксове).

При входа към втората погребална камера се вият кариатиди – женски фигури с височина 2,3 метра. Подът на втората камера е покрит с великолепна мозайка, пресъздаваща сцената с “Отвличането на Персефона”. Входът за третата камера някога е затварян от огромни мраморни врати.
Мозайката с "Отвличането на Персефона"
За съжаление, археолозите са изпреварени от мародери: гробницата много отдавна е била разграбена. Но се е запазило най-важното. В погребалната камера са открити човешки останки. Не на един човек, а на петима. Жена на 60 години, двама мъже на възраст 35-45 години (единият по-възрастен, другият по-млад, по костите на по-младия са открити следи от смъртоносни рани), новородено бебе и кремираните останки на възрастен човек, чийто пол не е установен.

За година и половина разкопки е извършена огромна по обем работа и много открития, но нито една от находките не дава отговор на главния въпрос: за кого е предназначена гробницата на хълма Каста? По мнение на Андрю Чъг, най-вероятният кандидат е майката на Александър – Олимпиада Македонска, принцеса на Епир. “Един от скелетите, открити в гробницата, принадлежи на 60-годишна жена. Това може да е Олимпиада, възрастта ѝ съвпада. Жената не е кремирана, следователно има възможност да се извлече ДНК за анализ”.

Ако се окаже, че в Амфиполис е погребана Олимпиада, това за историците ще се превърне в истинско “откровение”. Знае се, че след смъртта на великия си син, царицата толкова яростно се бори за запазване на династията, че повечето учени – и древните, и съвременните – са свикнали да я смятат за кръвожадно чудовище. През 316 година пр.н.е. Олимпиада загива по жесток начин – роднините на екзекутирани по нейна заповед хора я пребиват с камъни.

Публичната екзекуция е фактически провокирана от Касандър, главният враг на угасващата династия. Той, по свидетелства на древногръцките историци, не позволява тялото на царицата да бъде погребано. Отказът на погребение и разкошната гробница в Амфиполис са два взаимно изключващи се сценария.

Няма нищо чудно в това, че събитията, случили се преди 2400 години в Амфиполис отново предизвикват любопитството на учени и аматьори: гробницата на хълма Каста не се вписва по никакъв начин в историческия контекст.

Андрю Чъг е избрал много подходящ момент за да обяви за грешната атрибуция на мемориала. Скоро предстои да се състои поредната пресконференция на Катерина Перистери, на която да бъдат представени нови открития, направени след октомври 2015 година. Остава да очакваме развитието на историческите баталии.

1 коментара:

  1. Благодаря сърдечно за информативния и изключително грамотно написан материал!

    ОтговорИзтриване