Учените извършват моделиране на топографията на Марс преди появата на провинция Тарсис, и доказват, че разклонената речна система се е оформила в районите около екватора на Червената планета, а по-късно е “мигрирала” в посока на полюсите, където (най-малко на Северния полюс) към настоящия момент са открити огромни полярни шапки от воден лед.
Регионът Тарсис представлява огромно вулканично плато – най-голямото както на Марс, така и в цялата Слънчева система. Формирало се е преди около 4,1-3,7 милиарда години в резултат на изригването на вулкани. Най-младите застинали потоци лава са се появили преди три милиарда години. Раждането на Тарсис е имало огромни последици за Марс. По време съвпада с момента на изчезването на водата в течна фаза и плътната атмосфера на планетата.
Образуването на платото Тарсис е довело до изместване на оста на въртене на Марс и буквалното преместване на региона в близост до екватора на планетата – положението, което той заема в наши дни. Причина за изместването става натоварването върху литосферата, което оказва Тарсис в хесперийската ера от геоложката история на Марс (приблизително преди около 3,5 милиарда години).
За сравнение, ако подобно по мащабите събитие се разиграе на Земята, то би станало причина Париж от съвременното си положение да се премести в района на северния магнитен полюс. Учените не изключват, че изместването на оста на планетата може да е довело до промяна на климата на Марс, превръщайки го в много близък до съвременния – сух и студен.
По-рано формирането на Тарсис учените свързваха с възникването на топъл климат на Марс, и в частност с разклонената речна система. На платото има достатъчно вулкани, за да се формира около планетата плътна атмосфера и хидросфера. Учените ще продължат изследването си, за да разберат каква точно може да е връзката между превръщането на Марс в студен и безжизнен свят и появата на платото Тарсис.
0 коментара:
Публикуване на коментар