20 март 2017 г.

Това е историята на група самураи, останали без господар. История, която с времето се е превърнала в легенда и пример за вярността, саможертвата и честта, които са основни ценности в самурайския кодекс бушидо.

На мястото, където Асано Наганори напада Кира
Йошинака днес се издига този скален къс
Разказва се за “Странстващите самураи от Ако”, но поради това, че е придобила широка известност по цял свят, е позната повече като историята на Четиридесет и седемте самураи. На пръв поглед това е разказ за търпеливо подготвяно в продължение на две години отмъщение. Случката е от 1701 година. Младият даймио (управител) на малката провинция Ако на остров Хоншу влиза в остър конфликт с високопоставения придворен Кира Йошинака. Последният е описван от съвременниците си като много арогантен и подкупен човек, докато младият Асано Наганори е възпитан и строго следва принципите на конфуцианството. Изведен от равновесие, заради постоянното грубо държане от страна на Кира Йошинака, Асано Наганори допуска фаталната грешка да изпусне нервите си и в централния коридор на двореца на шогуна атакува с меч вбесилият го подкупен чиновник. Това се случва на 14 март 1701 година.
Наганори ранява в лицето Йошинака, след което стражите успяват да го обезоръжат. Но непростимото е сторено - никой и по никакъв повод не може да вади оръжието си на територията на резиденцията на шогуна. Асано Наганори е осъден за извършената простъпка, а присъдата е само една – смърт. Като представител на самурайското съсловие той получава правото да извърши ритуално самоубийство, вместо да бъде екзекутиран. След като господарят им извършва сепуко, 47-те му васали се превръщат в ронин – самураи без господар.

Японска гравюра в стил укийо-е, изобразяваща нападението на Асано Наганори срещу Кира Йошинака
Йоши Кураносуке, главният васал на Наганори, събира 46-тима от самураите на Асано, и всички заедно дават клетва да отмъстят за смъртта на господаря си. За да не будят подозрения, заговорниците се разпръсват, временно се превръщат в търговци или монаси. Йоши Кураносуке заминава от Едо и заживява в Киото - имперската столица. Привидно води живот на гуляйджия, развежда се със съпругата си, взема си млада наложница… С течение на времето, научавайки от осведомителите си, че ронините на Асано са се разпръснали, а Йоши се е отдал на разгулен живот, Кира Йошинака отслабва охранителните мерки, които е предприел.
47-те самураи атакуват имението на Кира Йошинака

В същото време ронините започват подготовка за изпълнение на клетвата си. Пращат тайно оръжие в Едо (днешно Токио), а един от тях успява да се ожени за дъщерята на строителя, изградил имението на Кира Йошинака и така се сдобива с плановете на сградите.

След две години упорита подготовка, на 15 година от епохата Генроку, в 14 ден на 12 месец (приравнено към григорианския календар е 30 януари 1703 година), ронините, разделени на два отряда, нападат имението на Кира Йошинака в Едо. Убиват 16 и раняват други 20 души. Кира, заедно с жените и децата си успява да се скрие в малко тайно помещение, където дълго време не могат да го открият. Йоши Кураносуке обаче знае, че врагът му е някъде в имението и затова не спира с търсенето. Зад един от декоративните стенни свитъци открива тайния проход, водещ към вътрешния двор и малка постройка, в която се съхраняват въглища. Там е открит Кира. Йоши в пълно съответствие със самурайския кодекс предлага на Кира, да извърши ритуално самоубийство, но той отказва или просто не е могъл да го стори. Йоши Кураносуке собственоръчно обезглавява Кира Йошинака. 
Самураите отнасят главата на Кира Йошинака в храма Сенгаку-дзи. По пътя са посрещани радушно от простолюдието, което им предлага гостоприемството си. 
Отмъщението е извършено и ронините отнасят отсечената глава на врага си в манастира Сенгаку-дзи, където е погребан господарят им. С това са изпълнили клетвата си и са отмъстили за смъртта на Асано Наганори и са възстановили честта на рода.

Властите се оказват в много трудно положение. От една страна, ронините, спазвайки духа на бушидо, са постъпили справедливо, отмъщавайки за смъртта на господаря си; от друга страна обаче, те са нарушили заповед на шогуна, проникнали са в Едо с оръжие и са нападнали високопоставен придворен чиновник. В същото време, популярността на 47-те самураи сред простолюдието започва да взема плашещи размери. Шогунът получава много молби да бъдат оневинени ронините, но както се очаква, те са осъдени на смърт. Все пак им е позволено да извършат ритуално самоубийство, както се полага на истински самураи, а не да бъдат екзекутирани като престъпници.
На това място почиват 47-те самураи, превърнали се в легенда за вярност и чест
Масовото сепуку ронините извършват на 4 ден от 2 месец на 16 година от епохата Генроку (20 март 1703 година по григорианския календар). 46 от ронините умират и са погребани в същия манастир, където почива и господарят им. От този момент гробовете им стават обект на поклонение, а според легендите, дрехите и оръжията им още се пазят от монасите в манастира Сенгаку-дзи. Честта на рода Асано е възстановена, семейството отново получава старите си владения.

Последният, най-младият от четиридисет и седемте самураи, е помилван. Шогунът Ткоугава Цунейоши, за когото се знае, че е с хомосексуални наклонности и е много податлив на моментните си състояния, вероятно заради младостта на самурая пощадява живота му и му разрешава да се върне в родната провинция Ако. Идентифициран е като Терасака Кичиемон, доживява до 78-годишна възраст, а след смъртта си е погребан редом до своите събратя. Така на едно място почиват 47-те самураи и техният господар.
Централната порта на храма Сенгаку-дзи
А историята им се е превърнала в легенда, легендата – във вдъхновение за много художествени произведения. Не една театрална версия е създадена по темата за отмъщението на “четиридесет и седемте”, но най-известна е “Канадехон Тюсингура”. В нея историческата достоверност минава на втори план, а напред излизат драматизма и зрелищността. В началото е написана за кукления театър бунраку, но после е адаптирана и за традиционния японски театър кабуки. И до днес е една от най-популярните постановки в Япония.

И макар в легендарният разказ много от фактите да са се загубили или да са били преувеличени, “инцидентът с 47-те ронин” е съвсем реална случка от периода, в който шогунатът Токугава вече се е утвърдил и самураите са повече “декоративни”, отколкото калени в битки воини – просто, защото по онова време, вече 100 години в Япония никой не е водил истинска битка.

0 коментара:

Публикуване на коментар