14 март 2017 г.

Гениални хора се раждат много рядко. И никога не може да разберете дали човек е гениален, преди постиженията му да покажат колко по-различен е той от всички останали.

На 14 март 1879 година в град Улм се ражда един от безспорните гении на всички времена – Алберт Айнщайн. Да се опише накратко биографията на човек от такъв мащаб е непосилна задача. Трудно е да събереш в няколко абзаца всички достижения на хора от такава величина. Затова съвсем сбито сухите факти, които всеки може да прочете в интернет:

Айнщайн е физик – теоретик, един от основателите на съвременната теоретична физика. Лауреат на Нобелова награда през 1921 година за откриването на фотоелектричния ефект. Най-известен е като създател на Специалната, а по-късно и на Общата теория на относителността. Пацифист, общественик, философ, чудак… Около хората от такъв мащаб винаги възникват и не малко истории, които често се оказват просто поредната “градска легенда”.

За Айнщайн например се твърди, че е страдал от аутизъм. Тази “легенда” се появява в резултат на това, че в биографията на Айнщайн се споменава, че проговаря твърде късно. Това обаче няма пряка връзка с аутизма и физикът никога през живота си не се проявява с характерните за аутистите поведенчески модели. На другия полюс пък е градската легенда, че Айнщайн имал IQ над 160. Айнщайн никога не се е подлагал на IQ тестовете, следователно няма как да е ясно колко точно е коефициентът му на интелигентност. Нещо повече – тези тестове са предназначени да покажат способностите на човешкия интелект, които може да бъдат измерени и са валидни за голямата част от хората. Но Моцарт, Бах, Айнщайн или който щете друг гений, излизат извън стандартното за масите. С абсолютна увереност може да се твърди, че 160-те точки IQ на Айнщайн са изсмукани от пръстите на някой разтропан маркетолог или журналист.

Има една фраза, която всички обичат да цитират и почти всички смятат, че принадлежи на Алберт Айнщайн. “Две неща са безкрайни – Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен”. Оказва се обаче, че няма категорични сведения, че това са думи, казани от самия Айнщайн. Сигурното е, че фразата се среща за пръв път в книгата “Его, глад и агресия” (излиза през 1947 година) на известния психиатър и психоаналитик Фриц Перлс (Фридрих Саломон Перлс). Ето какво пише Перлс:
“…Нещо повече, това нетърпеливо, алчно отношение е в най-голяма степен отговорно за прекомерната човешка глупост в света… Такива хора нямат търпение да захапят и сдъвчат реалната храна до такава степен, че не им остава време да “сдъвчат” храната за ума.
Модерните времена налагат лакомията в такава голяма степен, че не е чудно да научим, че великият астроном е казал: “Две неща са безкрайни, до колкото ни е известно – Вселената и човешката глупост”. Днес знаем, че тази фраза не е съвсем коректна. Айнщайн доказа, че Вселената е ограничена.

От тук тръгва връзката на Айнщайн с фразата. Но все пак, сентенцията е описана, като авторството е приписано на “великият астроном”, без да се упоменава име. Работите на Айнщайн определено имат влияние върху астрономията, но е твърде нелепо самият той да бъде наричан астроном.
В своя по-късна работа, издадена през 1969 година, Перлс цитира отново фразата, като този път недвусмислено приписва авторството й на Айнщайн. В “Gestalt Therapy Verbatim” пише следното:
Както веднъж Алберт Айнщайн ми каза: “Две неща са безкрайни: Вселената и човешката глупост”.
В тази редакция от фразата изпада “…до колкото ни е известно”. А в следващата си книга “In and Out of the Garbage Pail” (излязла през същата 1969 година) Перлс отново споменава този израз: “…Прекарах един следобед с Айнщайн: непретенциозен, топъл, с няколко несбъднали се политически прогнози. За кратко загубих самосъзнанието си, удоволствие, което рядко ми се случваше по онова време. И все още обичам да цитирам думите му: “Две неща са безкрайни, Вселената и човешката глупост, и все още не съм сигурен за Вселената.”

Така че, това е източникът, който твърди, че Айнщайн е произнесъл това прозрение за мащабите на двете “безкрайни” неща. Между другото, подобна идея е цитирана и в книга на френския философ Ернест Ренан. Тя звучи така: “…всъщност не звездното небе може да ни даде представа за безкрайността, а по-скоро човешката глупост”.

И ако за авторството на тази фраза трябва да се доверим на думите на психоаналитика Перлс, то има една сентенция, която е неоспоримо изречена от Алберт Айнщайн. По време на споровете с колегата си и приятел Нилс Бор, Айнщайн казва “Господ не играе на зарове”, имайки предвид, че всичко във Вселената може да бъде обяснено и предсказано. Докато Бор твърди, че на квантово ниво нищо не може да бъде ясно определено и му отвръща “Не казвай на Бог какво да прави”. До днес не е ясно кой от двамата е прав, но науката все още не може да опровергае аргументите на Бор.

Името Алберт Айнщайн е сред ония, които човечеството няма как да не помни. А геният му е в краткото E=mc2

0 коментара:

Публикуване на коментар