11 март 2017 г.

Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.
Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля една съвсем незначителна, малка синьозелена планета (на която на 11 март 1952 година се ражда Дъглас Ноел Адамс), чиито обитатели — произлезли от маймуната форми на живот — са така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение.

Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.


И така, проблемът си оставаше нерешен — много хора се чувстваха зле, а повечето от тях — отвратително, включително и онези с електронните часовници.

Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.

Но ето че един ден — беше четвъртък — близо две хиляди години след като един човек бил прикован за някакво дърво заради това, че разправял колко хубаво би било, ако започнем ей тъй, за разнообразие, да бъдем добри един към друг — едно момиче, седнало само в малък ресторант в Рикмънзауърт, се сети каква е причината за всички досегашни нещастия на човечеството и прозря как светът може да стане по-добър и щастлив. Този път не можеше да има грешка, нещата непременно щяха да се оправят и повече никой за нищо нямаше да бъде приковаван.

За жалост обаче, преди момичето да успее да се добере до телефон, за да сподели с някого идеята си, се случи едно ужасно и глупаво нещастие и тя безвъзвратно пропадна.
Но това тук не е разказ за нея.

Това е съвсем кратък разказ за човека, дръзнал да опише по един невероятен начин суетата на човешката цивилизация. За него може да се напишат хиляди страници и пак да остане неизказано най-важното. Защото, да представиш уникалният Дъглас Адамс не е лесна работа.

Ражда се в Кеймбридж, година преди пак в същия град да бъде открита структурата на човешката ДНК (DNA на английски. Адамс се шегува по-късно, че е бил DNA /както са инициалите му/ в Кеймбридж). Получава магистърска степен по английска литература и още в студентските си години попада във водовъртежа на сатиричните общества. Забелязан е и няколко негови скеча влизат в репертоара на прочутите Монти Пайтън. Така се стига до 1977 година, когато по един от каналите на ВВС започва излъчването на радиопиесата му „Пътеводител на галактическия стопаджия“ (откъс от която прочетохте в началото). Година по-късно се появява и едноименната книга.

Острата социална сатира на „Пътеводителя“ го изстрелва на върховете на продажбите. През следващите 5-6 години получава множество престижни награди за „трилогията в пет части“, както сам той я определя. (След „Пътеводител на галактическия стопаджия“ следват „Ресторант на края на Вселената“, „За живота, Вселената и всичко останало“, „Сбогом и благодаря за рибата“ и „Почти безобидна“). Адамс става най-младият писател, на когото е присъдена наградата Golden Pen, която се присъжда на хора, чиито творби са продадени в тираж над един милион екземпляра.

Би могло да се напише още много за написаното и стореното от Дъглас Адмас през краткия му житейски път. На 11 май 2001 година гениалният сатирик е покосен от масиран инфаркт и почива в дома си в Санта Барбара, Калифорния. За своите 49 години обаче, Дъглас Адамс оставя зад себе си следа, която всеки, прочел книгите му, не може да забрави.

Затова, пригответе си хавлията, вдигнете палец като стопаджия и „Без паника“!

0 коментара:

Публикуване на коментар