Будистките храмове в Елора. 1500 години "под защитата" на конопа

Използването на конопа в строителството е древна технология, която човек е забравил преди почти 1500 години. Съвременните учени се опитват да я възродят, опирайки се на исторически изследвания.

Всичко ново е добре забравено старо, а още по-неловко е, когато се окаже, че в познанията и уменията си древните строители са изпреварили съвременните технологии с цели 1500 години.
Индийски учени са решили да изучат състава на замазката, с която са покрити стените на един от древните скални храмове в Елора, позволил фреските по тях да се съхранят до наши дни. Елора е световноизвестен храмов комплекс, датиращ от V – IX век. Намира се в индийския щат Махаращра. Чудото на архитектурата е вписано в списъка със Световното наследство на ЮНЕСКО. Състои се от 34 храма, изсечени от древните зидари-строители в дебелите базалтови скали.

Освен историческа и архитектурна стойност, храмовете на Елора са били и винаги ще бъдат символ на религиозната хармония на епохата си. В южната част на комплекса са разположени 12 будистки храма, в централната – 17 индуистки, а в северната част са разположени пет джайниски храма.

В научната литература всички храмове носят номер, съответстващ на предполагаемият хронологичен ред, по който са изградени. За изследването си учените избират будисткия храм под № 12, или Тин Тал (в превод – "триетажния"). Тин Тал, както и цялата будистка част на комплекса, е изсечен между V и VII век.

Един от авторите на изследването, археологът и химик Манаджер Раждео Сингх, отдавна се занимава с консервация и реставрация на подобни паметници. Той обръща внимание, че фреските в храм №12 са се запазили по-добре, отколкото в другите. Взетите за анализ проби от мазилката дават неочакван резултат: в състава на сместа, използвана за финото измазване, са открити растителни влакна, и по-точно – коноп.

Влакната на конопа под електронен микроскоп

Към изследването се присъединява и професорът по ботаника Милинд М. Сардесаи. Древната мазилка е проучена с помощта на всички достъпни на съвременната наука средства – сканирана е под електронен микроскоп, след това и под стереомикроскоп, изследвана е с инфрачервена и фурие-спектроскопия… Всички резултати сочат едно и също – древните индийски мазачи са добавили към класическата смес от глина и вар и 10% конопени стъбла. Точно конопът е придал на обикновената мазилка почти свръхестествени свойства. Сместа в продължение на 1500 години е защитавала фреските в храма Тин Тал.

Професорът по ботаника получава задачата да проведе допълнителни изследвания. Милинд Сардесаи събира за анализ проби от коноп, отглеждан в целия окръг Джална. "Анализът показа пълно съответствие между съвременните образци и онзи коноп, който е използван в състава на древната мазилка. Разлики не открихме. В пробата от мазилка от скалния храм в Елора се съдържат 10% коноп, Cannabis Sativa, смесен с пясък или глина. Наличието му обяснява освен това и фактът, защо в Елора няма следи от активност на насекоми”, обяснява Сингх пред The Times of India.

Не напразно Сингх споменава насекомите. Той работи продължително в Аджанта – съседен и сходен на Елора комплекс от пещерни храмове, друг архитектурен шедьовър от списъка със Световното наследство на ЮНЕСКО. Аджанта е по-стар. Храмовете в него са създадени през II век, а в мазилката им не са открити следи от коноп. Резултатът – “в Аджант насекомите са повредили най-малко 1/4 от стенописите”, казва Сингх.

Свойството на конопа, да отблъсква насекомите, не е единствената “супер сила” на растението. “В сравнение с другите растителни влакна, конопените са по-дълготрайни и здрави. Растителните смоли, съдържащи се в конопа, благодарение на еластичността и слепващите си свойства, се явяват ефективно свързващо вещество, което допълнително повишава качеството на сместа от глина и вар”, казва Сардесаи пред Discovery News.

По думите на учените, “конопената мазилка не само разполага с природен инсектицид, но прекрасно запазва топлината, влагоустойчива е и е способна да регулира нивата на влага в помещенията. Не е токсична, незапалима е, а има и добри шумозаглушаващи свойства (може да поглъща до 90% от природните шумове). С други думи, древните строители са създали за будистките монаси в Елора много спокойна, екологична, комфортна и естетически приятна среда”. Учените подчертават, че всички тези свойства на конопа са били известни на строителите и обитателите на Елора още през VI век.

Парадоксалното е, че тази технология в наши дни бива наричана иновационна, както и самият съвременен материал - хемпкрит (от англ. hemp –коноп и concrete – бетон, цимент). За уникалните свойства на конопа съвременните строители научават от подобни исторически изследвания, проведени преди няколко години, но не в Индия, а във Франция. Френските учени са открили следи от коноп в материали, използвани при строежи от същата епоха, към която се отнасят и будистките храмове в Елора - VI век. От този момент насетне, простата и ефективна технология изведнъж се оказва загубена за повече от 15 века, а възраждането ѝ започва едва през последните години.

Европейските изследвания показват, че хемпкритът може да запази уникалните си свойства в продължение на 600-800 години. Индийските учени с гордост посочват, че “хемпкритът” от храмовете в Елора, изобретен на техните древни предци, вече двойно по-продължително време е устоял на всичко. А климатичните условия в Индия са много неблагоприятни – базалтовите скали, в които са изсечени храмовете, пропускат много вода, вътре в храмовете влажността е много висока и по време на дъждовния сезон става още по-влажно.

“Елора е нагледно доказателство, че само 10% конопени влакна, омесени с глина и вар, са способни да защитават от повреди стените в продължение на 1500 години”, подчертава Сингх.

В съвременните условия за допълнителен “плюс фактор” на хемпкрита се смята способността му да поглъща въглероден диоксид и да отделя кислород. В съчетание с вече изброените му качества, дължащи се на конопа, хемпкритът наистина е уникален строителен материал – екологичен, евтин за производство и удобен за използване. През 2011 година в САЩ е построена първата къща от хемпкрит, но за съжаление в информационните средства вниманието е фокусирано върху екзотичността на материала, а не върху уникалните му свойства.

За масовата употреба в строителството на хемпкрита има една съществена пречка – ограничителните закони в голяма част от страните по света, забраняващи отглеждането на коноп, който е нужен за производството на материала. Индийските учени изказват съжаление за това състояние на законодателството.

Сортът коноп, използван в храмовете в Елора е обикновен коноп (Cannabis Sativa). В наши дни вече разполагаме с разновидността промишлен коноп, който не притежава психотропните свойства на “обикновения”. Основни производители на промишлен коноп са Франция, Канада и Китай. В много от останалите държави по света, в това число и в Индия, продължават да властват опасенията от криминалната активност и злоупотребите, с които традиционно се свързва отглеждането на растението, чиято репутация сериозно е накърнена.