Лингвистите са анализирали как подобни и различни по смисъл думи се различават една от друга в 80 езика и достигат до извода, че сходството в семантичната структура на тези наречия показва общите корени на речта за цялото човечество. Това пишат авторите на изследването в статия за списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
“Преди провеждането на това изследване не знаехме почти нищо по въпроса, как може да се измери доколко различни мисловни концепции в различни езици по света са близки една до друга в семантичен смисъл на думите. Например, задавахме си въпроса, доколко близки са думи като “Луна” и “Слънце”, отчитайки, че и двете са ярки точки в небето. Или, например, море и пясък, вземайки под внимание физическата им близост. У нас се породи въпроса, как можем да измерим това сходство”, разказва Танмой Бхатачаря (Tanmoy Bhattacharya) от Института в Санта Фе (САЩ).
Бхатачаря и колегите му, заедно с математици и програмисти от Оксфордския университет, са разработили методика, която им позволява да намерят отговорите на тези въпроси и да оценят близостта на онези значения, които носители на различни езици влагат в близки или далечни една от друга думи. Методът на оценка се оказва много прост, но и елегантен.
Фактически, методиката им напомня добре познатата идея за “разваления телефон”. Тя разглежда проблема с предаването на смисъла на думи, който възниква неизбежно при превеждането на текст от един език на друг чрез “верига” от преводачи, буквално превеждащи предаденият им текст.
Опирайки се на тази методика, за начало учените подбират няколко думи, които смятат за близки по значение. След това ги превеждат на един от 80 случайно избрани езика, а след това ги превеждат отново, използвайки всички значения, които имат тези думи. Набора от значения се сравнява и това дава на учените точната представа, доколко различните езици се различават един от друг и доколко са “родствено” близки.
За анализ са избирани съвсем обикновени и базови понятия – названия на различни природни обекти, небесни тела, период от денонощието, форми на релефа и т.н., с които са се сблъсквали в ежедневната си комуникация и далечните ни предци.
Анализът на “мрежите” от подобни семантични значения на родствени думи показва, че измежду всички езици на света съществуват три особени семантични “клъстъра”. Първият включва думите, описващи феномени, свързани с водата; вторият – думите, обозначаващи планини или твърди тела, а третият – различни форми на релефа, чсти от денонощието и небесни тела.
Пример за това в частност, е, че във всички езици по света, думи като “сол” и “море” са значително по-близки една до друга, отколкото всяка от тях до думата за “Слънце”. Това е характерно дори и за наречията на общности, живеещи далеч от морета и океани.
Съществуването на подобни “клъстъри”, според Бхатачаря и колегите му, показва, че езиците на всички народи по света, най-вероятно произхождат от един общ коренен език. За хората, които не се занимават с наука, подобно заключение може и да изглежда тривиално, но лингвистите и археолозите до този момент не са постигнали съгласие по общата представа, кога нашите предци са се научили да говорят и дали това се е случило в една популация от древни хора или речта се е развила едновременно в няколко групи.
Откриването на “общите семантични клъстъри” ще позволи на учените да отговорят на този въпрос и да използват езиците на различните народи по света, за да се сдобият с нови знания за най-древните и почти недостъпни за проучване времена от живота на човечеството – времена, за които сведенията ни са съвсем оскъдни и далеч от конкретните знания, пишат в заключение авторите на откритието.
0 коментара:
Публикуване на коментар