През зимата на 1564 година, на 15 февруари, в Пиза се ражда Галилео Галилей. Бъдещият гениален физик, механик, астроном, математик и философ се появява на бял свят в семейството на известен и заможен музикант. Малко е известно за детските години на Галилео ди Винченцо Бонайути де Галилей (както е пълното му име). Знае се, че вече навършил 17 години е изпратен да учи за лекар. В университета се запознава с геометрията и тази наука увлича младия Галилео до степен да разтревожи баща му за бъдещето на иначе способния младеж.
Пак по време на тригодишното си обучение в Университета в Пиза Галилей се запознава с теорията на Коперник. По това време астрономията е модерна наука. Не само заради астрологическите търсения на много от средновековните учени, но и заради проведената съвсем наскоро реформа в календара. Галилео Галилей се впуска в изучаване на точните науки, но някъде по същото време финансовите дела на баща му търпят крах и за да продължи обучението си вече 25-годишният млад учен трябва да си търси сам покровител. Съдбата го свързва с маркиз Гуидобалдо дел Монте, който вижда гения в Галилей и му оказва неоценима подкрепа в развитието.
Допълнителен тласък в модата на астрономията става появата в небето на свръхнова звезда, която по-късно влиза в каталозите като “свръхновата на Кеплер”. Това се случва през 1604 година. След около 5 години – през 1609 година, Галилео Галилей конструира първия телескоп. Това, което се вижда в телескопа, е толкова поразително, че много години по-късно се намират хора, които да не вярват на откритията на Галилей и да твърдят, че това е някаква илюзия или нагласена работа. Галилей наблюдава планините на Луната. Погледнат през телескопа Млечният път изведнъж се превръща в невъобразима красота от струпването на милиарди звезди. Но най-голямо влияние върху съвременниците на Галилей оказва откриването на четирите големи спътника на Юпитер.
В този период Галилео Галилей вече си е създал авторитетно име сред научните среди. И много от схващанията и откритията му изведнъж се оказват в остър конфликт с църковните догми. Една от тези църковни доктрини гласи, че седем е съвършеното число и не може то така планетите да не са седем, а повече. Роптаят не само от църквата, но и астролози и медици, според които “появата на нови планети и небесни тела ще повлияе на астрологията и медицината”. Такова е било времето – църквата е онази, която има последната дума.
Геният на Галилео Галилей с течение на годините влиза във все по-остър спор с каноните на светото писание. За да се стигне до онзи момент, в който работите му биват оценени като “особено близки до ерес” и ученият е изправен пред съда на Инквизицията. През 1632 година, след почти 30 години упорит труд, Галилео публикува “Диалози за двете главни системи в света – птолемеевата и коперниковата” (известно като “Диалози”). В труда си ученият е прибегнал до хитростта, да представи съжденията си като спор между трима души: привърженикът на теорията на коперник Салвиати, срещу когото са аргументите на Симпличино – привърженик на Аристотел и Птолемей, а някой си Сагредо играе неутрална роля на наблюдател на спора. Макар да липсват преки изводи от името на автора, очевидно е, че защитава тезите на Коперник.
Инквизицията осъжда Галилей. Времето, което трябва да излежи в затвора, следва да бъде определено от Папата. Все пак, ученият има доста влиятелни приятели сред висшите духовници и може би заради това лежи в тъмница само 18 дни. В присъдата е записано: “Вследствие разглеждането на вината ти и убедеността във виновността ти, присъждаме и осъждаме теб, Галилей, за всичко изложено и изповядано от теб под силното подозрение на Светото съдилище, като поддръжник на лъжлива и противна на Светото и Божествено Писание мисъл, че Слънцето е център на земната орбита и не се движи от изток на запад, а Земята е подвижна и не е център на Вселената. Освен това признаваме те в непослушание на църковната власт, забранила ти да излагаш, защитаваш и твърдиш за вероятно учението, признато за лъжливо и противно на Светото Писание… За да не остане ненаказан толкова тежък и вреден грях и за да не станеш по-дързък в бъдеще, а напротив, за да послужиш за пример и поука на другите, ние постановяваме книгата ти под заглавие “Диалог” да бъде забранена, а самият теб да затворят в затвора на Светото съдилище за неопределено време”.
Глалиео Галилей е принуден да прочете клетва, с която се отрича от твърденията си в “Диалози”. Присъдата му е строга и е само на крачка от последната възможна – изгаряне на кладата за ерес.
Според легендата, веднага след като е принуден да се отрече, Галилео Галилей произнесъл думите “И все пак тя се върти”. Няма доказателства това да се е случило наистина. След щателни проучвания е установено, че въпросната фраза е хрумване на италианския журналист Джузепе Барети, което той пише в книгата си “The Italian Library”. Митът се разпространява бързо след като книгата е преведена на френски език. Но това се случва през 1757 година - над 100 години след смъртта на гениалният италианец.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар