14 февруари 2018 г.

Днешният 14 февруари в много страни по света се отбелязва Деня на свети Валентин или Деня на влюбените. Смята се, че празникът съществува вече над 16 века, но празници в чест на Любовта са известни от далеч по-ранни времена – още от древните езически култури. Римляните, например, между 13 и 15 февруари (три дни преди февруарските иди започвал празника) си устройвали фестивал на еротизма. Наричали ги Луперкалии и чрез ритуалите почитали богинята на любовта и еротиката Юнона Фебруата.

Днешният вариант на празника има “конкретен виновник” – християнският свещеник Валентин. Историята датира от 269 година, когато Римската империя е под управлението на император Клавдий II. Непрекъснатите военни кампании изтощават легионите. Липсва най-важният ресурс – човешката сила. Императорът решава, че най-големият враг на завоевателните му планове е бракът, защото семейният легионер мисли много по-малко за славата на империята и много повече как да изхрани семейството си. За да запази висок бойния дух на легионерите си, Клавдий II издава заповед, с която категорично им забранява да се женят.

Войниците му обаче отказали да се влюбват по-малко. За тяхно щастие се намерил човек, който без да се страхува от императорския гняв, започнал тайно да ги венчава за любимите им. Името на този романтик било Валентин и бил свещеник от Интерамна (днешния град Терни в Италия). Вероятно е бил наистина романтична душа, защото смятал за свое свято дело да помирява враждуващите, да помага в писането на любовни писма и по молба на легионерите тайно да предава на любимите им цветя и други предмети, с които да засвидетелстват любовта си.

Разбора се, веднага след като научил за “престъпната му дейност”, императорът осъжда Валентин на смърт. Според легендата, трагедията става още по-трогателна, защото самият Валентин бил влюбен в дъщерята на човека, който трябвало да го пази в тъмницата. Ден преди да бъде екзекутиран, свещеникът пише на любимата си прощално писмо, в което разкрива любовта си и го подписва “Твой Валентин”. След като “пострадал за вярата си” християнският мъченик е канонизиран от католическата църква. През 496 година папа Папа Геласий I обявява 14 февруари за Ден на свети Валентин.
епископ Валентин от Интерамна наблюдава строежа на базилика. Миниатюра от френска хроника от XIV век.

Истината е малко по-различна. Няколко раннохристиянски светци носят името свети Валентин. Мартиролозите споменават Валентин, римски свещеник, обезглавен около 269 година, както и вече упоменатия Валентин, епископ на Интерамна, прочул се с чудодейните си дарби да лекува и с това, че привлича в лоното на Христа осъдения на смърт син на градския управител. Споменат е и още един мъченик със същото име, който “пострадва в името на вярата си” но в Римската провинция Африка.

В ранните списъци с мъченици името Валентин не се среща. Култът към светията обаче е факт още от IV век в рамките на Римската империя. За достоверността му свидетелстват две базилики, издигнати в негова чест. Едната е съградена около 350 година край Фалминиевия път, на мястото, където според преданията бил погребан Валентин Римлянин. Втората базилика е  в град Терни, издигната пак над предполагаемия гроб на Валентин, епископ Интерамски. Папа Геласий I през 496 година постановява празника на свети Валентин на 14 февруари в памет и на двамата.
Първите жития за Валентин Римлянин и Валентин от Интерамна се появяват през VI или VII век. Но в тях фокуса на животоописанията им се концентрира върху чудесата за изцеление и мъченията, които понасят в името на Христа. Житията и на двамата Валентиновци са включени в мартиролога на Беда Достопочтени от VIII век.

В “Златната легенда” от XIII век за свети Валентин е написано твърде малко и по-конкретно се казва, че отказва да се отрече от Христос, заради което и император Клавдий II нарежда да бъде обезглавен.

Череп, за който се твърди, че е на св. Валентин от базиликата Санта Марин ин Космедин. Не е признат от Ватикана
По-късно през Средновековието във Франция и Англия житието на свети Валентин започва да обраства с легендата, която го свързва с тайните венчавки на влюбени двойки. Пак различни легенди описват по различни начини предсмъртното  писмо, което пише Валентин. Освен версията с любовта му към дъщерята на пазача му в затвора, съществува и друга – Валентин пише писмото на сляпо момиче, което след като му го прочитат (след екзекуцията на свещеника) чудодейно проглежда.

През XVII век  френският историк Луи-Себастиян Тилемон, а малко след него и англичаните Бътлър и Дус изказват тезата, че Денят на свети Валентин е въведен в католическата традиция, за да замени езическите обреди, сред които и “тегленето на имена на любимия” (в голям съд поставяли изписани имената на неомъжени младежи, а момичетата на случаен принцип изтегляли “късмета” си) в нощта преди кулминацията на празника на Юнона – Луперкалиите, завършващи на 15 февруари в древен Рим.

Параклис на св. Валентин в кармелитската

църква на улица "Уайтфрайър" в Дъблин. Там

се съхраняват мощите, които Ватикана приема
за принадлежащи на св. Валентин
Много храмове и манастири претендират, че притежават мощи на свети Валентин. В римската базилика Санта Мария ин Космедин се пази украсен с венец череп на светеца, но Ватикана не признава него за реална реликва, а мощите, които са извлечени през 1836 година от римските катакомби на Иполит, намиращи се край Тибуртинския път. Папа Григорий XVI предава тази реликва на кармелитската църква на улица “Уайтфрайър” в Дъблин.

Сред другите храмове, претендиращи да притежават мощи на свети Валентин са катедралата в Рокмор във Франция, катедралата  свети Стефан във Виена, базиликата Балцано в Малта, църквата на св. Петър и Павел в чешкия Вишеград, храмът на Рождество на пресвета Богородица в полския Хелмно и т.н.

При преразглеждането на общия литургиен календар на католическата църква през 1969 година, свети Валентин е изваден от списъка на светците, чието възпоменание задължително се отбелязва с литургия. В момента паметта му се почита само по решение на местните епархии.

В православието паметта на двамата мъченици се отбелязва на различни дати: Свети Валентин Римлянин, свещеномъченик, презвитер, се чества на 6 юли (19 по нов стил); свети Валентин Интерамски, свещеномъченик, епископ, се чества на 30 юли (12 август по нов стил). 


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...