Казва се Алдо Мануцио (латинизирания вариант на Теобалдо Манучи). Няма точни данни, кога е роден - приема се, че е това се случва през 1449 или 1450 година. Документирана е датата на смъртта му - 6 февруари 1515 година.
Алдо Мануцио се превръща във водещ издател и печатар във времето на късния венециански Ренесанс. През 1494 година от печатницата на Мануцио излиза "Гръцка граматика" на Ласкарис, а през 1495 година - първият том от съчиненията на Аристотел. Отпечатва още около четиридесет произведения на гръцки и латински автори - Аристофан, Теофаст, Омир, Вергилий, Хораций, Данте, Петрарка, Бембо.
През 1501 година от печатницата на Алдо Мануцио излиза първата книга, отпечатана с курсивен шрифт. Целта на Мануцио е да направи книгите удобни за пренасяне, затова и изданията му са в т.нар. формат “ин октаво”. Стремежът му е изданията да са перфектни, затова всяка книга се подготвя много щателно – проверява се за грешки поне два пъти и особено внимание се обръща на оформлението и дизайна. Първото издание, отпечатано с курсивен шрифт е Opera на Вергилий, което Мануцио издава в увеличен тираж – 1000 бройки, вместо обичайните тиражи от 200 – 500 копия.
Курсивният шрифт, който използва Мануцио, му позволява да събира повече думи на страница, а това прави в крайна сметка и по-ниска цената на книгите и възможността те да се печатат във формат, удобен за носене в джоба. Другото нововъведение, дело също на Мануцио, е използването на знака точка и запетая (;).
Но стремежът на Алдо Мануцио да превърне книгите в достъпна за по-широк кръг хора постоянно го сблъсква с трудностите на бизнеса – от стачките на работниците, през мръсните номера на конкуренцията до несгодите, които носят постоянните военни стълкновения през епохата.
От 1499 година Алдо Мануцио приема за знак на печатницата и изданията си емблемата на делфин, увит около котва. Изданията на класиците, излезли от печатницата са толкова популярни, че емблемата “Делфин и котва” почти веднага е открадната от френски и италиански издателства. А Мануцио заимства символите от реверса на антични монети, сечени по времето на императорите Тит и Домициан. Самата емблема е тясно свързана с девиза Festina lente (Бързай бавно), който Алдо Мануцио започва да използва, след като получава римска монета с този девиз, подарена му от Пиетро Бембо – изтъкнат италиански учен, хуманист и кардинал.През 1505 година се жени за дъщерята на Андрея Торезани, майстор печатар, с когото прави съдружие. От този момент книгите им излизат с имената Aldus и Asolanus на титулните страници. След смъртта на Мануцио през 1515 година Торезани и двамата му синове продължават дейността, докато пораснат децата на Мануцио. Емблемата “Делфин и котва” и девизът “Бързай бавно” остават в Дом Алдо до прекъсването на рода в третото поколение след Алдо Мануцио.
До смъртта си на 6 февруари 1515 година Алдо Мануцио публикува повече от 130 заглавия. След кончината му с управлението на печатницата се заема синът му Паоло Мануцио, който създава във Венеция академия от двадесет млади благородници, на които преподава едновременно древна литература и техниките на печатарството. Внукът му, Алдо Мануцио Младши през 1566 година издава първата книга за принципите на пунктуацията – Orthographiae Ratio.
0 коментара:
Публикуване на коментар