22 февруари 2017 г.

Възможно ли е човек да владее свободно шест езика, да е признат авторитет с своята област, да е привърженик на будизма и въпреки това да бъде определян като мизантроп? Възможно е, разбира се. Един ярък пример е Артур Шопенхауер.

Определят Шопенхауер като един от основоположниците и най-ярките представители на философията на ирационализма. Философия, която за разлика от рационализма твърди, че не всичко е възможно да бъде познато чрез разума, а съществуват и такива знания, които човек или изобщо не може да постигне, или трябва да се осланя на качества като инстинкт, интуиция, чувство, вяра.

Шопенхауер се ражда на 22 февруари 1788 година в Данциг, Прусия (днешният Гданск в Полша). Баща му е с половина френска кръв, майка му е 20 години по-млада от съпруга си. Шопенхауер от малък расте сред книги и затова не е чудно, че овладява до съвършенство немски, френски, латински, английски, италиански и испански.

Като мислител е повлиян от мистицизма, а и не крие пристрастието си към будизма. И въпреки това, по характер е сприхав, рязък в отношението си към околните и много мнителен. Поради това бива определян и като мизантроп.

Основният му труд “Светът като воля и представа” излиза през 1819 година. Година по-късно започва и откритият сблъсък между него и друг голям философ от епохата – Хегел. Двамата остават непримирими противници чак до смъртта на Хегел през 1831 година.

За това, до колко Шопенхауер е повлиял на бъдещето, е достатъчно да се каже, че следи от неговите схващания може да се открият у Ницше, Вагнер, Лудвиг Витгенщайн, Зигмунд Фройд, Алберт Айнщайн, Карл Юнг, Шрьодинген, Лев Толстой.

Оперният цикъл “Пръстенът на нибелунгите”, дело на Рихард Вагнер, всъщност е посветен на Артур Шопенхауер.

0 коментара:

Публикуване на коментар