5 февруари 2022 г.

Случвало ли ви се е, да загубите някакъв наистина голям предмет? Защото на американската армия й се е случвало да загуби не какво да е, а цяла водородна бомба.

Случката се разиграва през 1958 година, на 5 февруари. Бомбардировач В-47 на американските военновъздушни сили изпълнява симулирана бойна мисия. Полетът му е от базата Хоумстед във Флорида и трябва да завърши в база в Атланта. Около 2 часа след полунощ, докато лети на височина малко над 11км, самолетът се сблъсква с изтребител F-86, летящ по друга мисия. Пилотът на изтребителя твърдял, че не е видял на радара си бомбардировача.

След сблъсъка F-86 губи едното си крило, но пилотът успява да катапултира. Бомбардировачът понася по-малки щети. Ударени са само резервоарите му за гориво и един от двигателите му излиза от строя. Но все още може да лети и да се приземи в най-близката база на ВВС. Взето е решение, заради безопасността на екипажа и на персонала на летището, водородната бомба, която самолетът носи на борда си, да бъде изхвърлена в океана.




Бомбата е от този вид - Mark15
Полетът е симулация на бойна тревога, затова и водородната бомба, модел Mark15 е без плутониев заряд и бойна глава. Чудовището тежи 3400 кг, 180 от които са конвенционално взривно вещество. Екипажът на бомбардировача получава разрешение да изхвърли бомбата в океана. Маневрата е осъществена от височина около 2000 метра. Не е наблюдаван взрив. Пилотът на В-47 успява да приземи благополучно машината в най-близката база на ВВС на САЩ.



На следващия ден в предполагаемият район, където е изхвърлена бомбата, са изпратени екипи да я търсят. Въпреки положените усилия търсенето не дава резултат. Документите по случая са частично разсекретени през 2001 година. От тях става ясно, че бомбата не е била екипирана с реална бойна глава. И до днес Mark15 е в неизвестност. Предполага се, че е някъде на дъното на залива Уосоу, край бреговете на Джорджия.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...