 |
| Снимки и илюстрации: Shkarat Msaied Neolithic Project. |
Учените предполагат, че тази погребална практика се базира на вярването за запазването на умрелите и техните духове близо до живите.
Израелският Haaretz пише, че находката е от Шкарат Мсайед – праисторическо селище, датиращо от преди 9000 години, открито в долината северно от Петра. Откритието е дело на екип археолози от Университета в Копенхаген.
“Това много добре съхранило се селище е с голямо значение за археологията и историята. Населявано е в критичен период от културното развитие на човечеството – времето, когато се променят цивилизационните стратегии, защото хората започват да експериментират със земеделието и отглеждането на домашни животни. Полупустинният пейзаж около Шкарат Мсайед е бил заселен предимно от ловци-събирачи. Жилищата им са били с кръгова форма, но много по-изкусно изградени и с признаци на по-богата и разнообразна материална култура”. Това е описанието, поместено в сайта на Shkarat Msaied Neolithic Project.
Според публикация в National Geographic, археолозите са открили около 15 масови гроба. До момента са завършени разкопките на 10 от тях. В гробовете са открити костите на множество хора, подредени преди по вид – например, черепите в един гроб, а краката в друг. Заедно са погребвани костите на мъже, жени и деца.
Анализ на останките сочи, че телата са оставени предварително да изтлее плътта, след което костите са разделяни и сортирани по вид, а накрая погребвани в ями, укрепени с каменни дъна и стени под подовете на жилищата.
“Все още не знаем, дали погребаните са били роднини, или как са подбирани за да бъдат погребани на тези места. Освен това, изглежда телата са били в различен стадий на разложение, когато останките са погребани в Шкарат Мсайед. Това не изключва вероятността хората да са умрели на друго място, а костите им да са пренесени за да бъдат погребани и така да станат част от местната общност”, казва пред Haaretz д-р Мориц Кинзел, водещ на разкопките и изследовател от факултета по Културни и регионални изследвания към Университета в Копенхаген.
Въпреки че причините за тази погребална практика никога няма да бъдат напълно ясни, антропологът Мари Луиз Жорков от Университета в Копенхаген казва пред Haaretz, че погребването на мъртвите вътре в рамките на жилището е израз на желанието на живите да останат в близка връзка с умрелите и да позволят на духовете им да “ги напътстват” в ежедневието. Разчленяването на телата на отделни части може пък да е “защитна” мярка срещу възможността умрелите да се завърнат от отвъдното и да предизвикат хаос.
Любопитното е, че практиката телата да бъдат оставяни докато плътта изтлее, а след това да бъдат погребвани костите, е традиция, срещана в много от древните култури из цял свят. В някои от случаите е практикувано и ритуално отделяне на плътта.
Миналата година археолози откриха в Боливия погребение, датиращо отпреди около 2000 години. Анализът на останките показа, че телата на починалите първо са били сварявани, плътта отделяна от костите, а те – преди да бъдат погребани – са старателно почиствани. Учените са открили, че за пълното почистване на костите от плътта е използван разтвор от негасена вар. Бяла прахообразна субстанция е открита и в подобни на корита каменни структури, намерени във всяко от жилищата на Шкарат Мсайед, но за момента не е ясно какво точно вещество представлява този бял прах.
Доказателства за съществуването на подобни погребални практики са открити в неолитно селище в Турция, 7500-годишно селище от каменната ера в Италия и праисторически некропол на 9000 години във Филипините.
0 коментара:
Публикуване на коментар