28 февруари 2016 г.

Кралските печати на Меровингите не са сред най-популярните обекти за детайлно проучване. Историците разполагат с техни снимки и описания, а най-крехките восъчни печати рядко напускат местата, където се съхраняват. Това се случва само ако пътуват за изложби. Нещо подобно се случва преди няколко години, когато Аниес Перво, сътрудник от отдела за реставрация на печати към Националния архив на Франция, подготвя експонати за изложба във Венеция. Докато оглежда печат, положен от крал Хилдеберт III, тя забелязва нещо странно: във восъка са запечатани и някакви влакна.

Подобни влакна, смесени с восъка, тя открива и в печати, положени от най-великия от кралете на франките – Карл Велики от династията на Каролингите. Любопитството на реставраторката, в съчетание с мощните съвременни електронни микроскопи дават неочакван резултат. Оказва се, че влакната са от органичен материал, или казано иначе – човешки косми.

Печат на Пипин Къси върху грамота, с която се възстановяват
владения на абатството Сен Дени. В печата има вплетени коси
“Космите не може да са попаднали във восъка случайно, твърде много са! Логичният извод е, че са смесени с восъка целенасочено”, казва Аниес Перво. Откритието си тя прави още през 2007 година, когато поставя началото на по-мащабно разследване, в което се включват историци и специалисти по съдебна медицина.

Архиварят Мария-Аделаида Ниелен проучва 50 ръкописа от периода между Меровингите и Капетингите, по които са запазени кралски восъчни печати. Открива, че 11 от 50-те печата имат същата особеност: във восъка са включени косми, и тъмни, и светли. Въпросът е: защо? За да се направи печатът по-здрав? Чии са тези косми? Може ли да са животински? А ако са човешки, възможно ли е да са принадлежали на самите древни крале?

Печатите са изпратени за анализи в научна лаборатория, а начело на проучването застава Филип Шарли – известен френски палеопатолог, специалист по съдебна медицина, когото на шега наричат “гробищния Индиана Джоунс”. По-рано Шарли участва в изследването на останките на крал Ричард Лъвското сърце, черепа на френския крал Анри IV, скелета на Диан дьо Поатие – фаворитка на Анри II, черепа на Аниес Сорел – фаворитка на Шарл VII, и дори на “мощите” на Жана Д’Арк (които, за съжаление се оказват всъщност кости от древноегипетска мумифицирана котка).

След толкова величави изследвания, проучването на някакви косми, оплетени във восъчни печати, изглежда незначително. Но печатите са кралски, а това може да означава, че космите в тях може да са принадлежали на древните крале на франките. Резултатите от изследванията, проведени от екипа учени под ръководството на Филип Шарли са публикувани е списание Forensic Science, Medicine and Pathology.

В началото на анализите съдебните медици трябва да установят, дали “чуждите тела във восъчните печати” са човешки косми. В публикацията са оповестени резултатите от анализа на първите 11 от общо 20-те печата, предадени на екипа за проучване. Изводът на учените: “във восъка на шест от единадесетте проучени печата са открити човешки косми, които с голяма доза вероятност са принадлежали на представители на династиите от Меровингите до Капетингите, а именно: на Хилдеберт III, Хилперих II, Пипин Къси, Карл Велики, Карломан и Пипин II Аквитански. Примеси от друг произход, като животинска козина, присъстват само в подправените или възстановявани печати”. 

При първата кралска династия на франките – Меровингите, наистина съществува “култ” към значимостта на собствените им коси. Епископ Григорий Турски, живял през VI век, светец и по съвместителство – историк, автор на многотомната “Десет книги Истории” – дори дава на Меровингите прякора reges criniti, "дългокосите крале”.

Коси са открити в печати, с които са подпечатани документи на Теодорих III (управлявал от 30 юни 679 година), синът му Хилдеберт III (между 695 и 697 година) и Хилперих II (март 716 година). Тримата са представители на династията на Меровингите, чийто край идва през 751 година. Историците са особено заинтригувани от това, че традицията не загива със смяната на династията – косми са открити и в печатите на първите Каролинги – Пипин Къси и синовете му Карл Велики и Карломан.

Любопитна подробност е, че космите, смесени във восъка, не са отрязани, а внимателно отскубнати, защото в някои от тях са се запазили корените на косъма. Съдейки по броя и разположението на космите в печатите, те не са попаднали там случайно. В един от печатите е открита цял “кичур”, а космите в печата на Хилперих дори повтарят изображението на монарха върху восъка. Данните сочат еднозначно, че практиката има някакво символично значение.

Във восъка на два печата – от Лудвиг Благочестиви и английския крал Едгар Миролюбиви – са открити животински косми. Учените провеждат допълнителни анализи и установяват, че печатът на кралска грамота от Едгар е фалшификат, вероятно подправен през XI век от монасите в абатството Сен Дени. Козината е добавена във восъка с явното намерение, да се придаде на документа “оригинален” вид.

Космите, открити в печатите на Хилдеберт III, Хилперих II и Карл Велики са тъмни, и сам на места – леко изсветлели. В един от печатите на Пипин Къси косите са светли, а в друг – побелели. Това съвпада с историческите данни: знае се, че косата на Карл Велики е била с нееднороден цвят, което и до днес е модерно и се постига чрез частично избелване на тъмни коси. А светлите коси на Пипин Къси са имали достатъчно време да посивеят в периода между датите, на които са издадени документите с изследваните печати от тях. Карломан и Пипин II Аквитански, съдейки по откритите коси в печатите, са били блондини.

При първа възможност учените се надяват да могат да извършат ДНК анализи на косите. При нагряването на восъка, за да бъде подпечатан документ, температурата достига около 65 °С и така не е преминала критичните 150–175 °C, при които човешките коси или животинските косми претърпяват необратими морфологичи изменения.

За историка, специалист по медиавистика Жослен Брюнел и така всичко е очевидно и без извършването на ДНК тестове. Тя смята, че откритите коси са принадлежали задължително на кралските особи: “Между V - X век, в епохата на Меровингите и Каролингите, правото да поставят печата си върху кралските документи са имали само и единствено самите монарси”. Историците не допускат, че във восъкът за кралския печат някой страничен човек е поставял свои коси. Само кралят е имал правото и задължението с полагането на печата си да гарантира за автентичността на документа. “Влагането в кралския печат на частици от тялото, под формата на коси, допълнително е удостоверявало и усилвало юридическата стойност на документа”, казва архиварят Мария-Аделаида Ниелен.

Изследването на откритите в печатите коси раздвижва цял един позабравен пласт в историята. Сътрудниците на Националния архив на Франция си припомнят, че в древните хроники вече са срещали споменавания за добавянето на коси в печатите на официалните кралски документи. Свидетелства, на които по-рано никой не е обръщал особено внимание.

Неочакваното откритие кара учените да осмислят по различен начин и други исторически факти. Прякорът “дългокосите крале”, с който епископ Григорий от  Тур нарича Меровингите, вече не е само любопитна констатация за кралските предпочитания в стила на прическите. По времето, когато се формира държавността при франките, кралските коси наистина са имали особено значение и дори са част от символиката на специални ритуали.

Например, в "Хроника на Фредегар", създадена през VII век, се описва необикновен ритуал при сключването на мир между Хлодвиг I, крал на франките от династията на Меровингите, и Аларих II, крал на вестготите. "След многобройни битки, в които се сражаваха един срещу друг, те решиха да си разменят посланици, и да сключат мир при условие, че Аларих ще докосне брадата на Хлодвиг, Хлодвиг ще стане негов патрон, и вечно ще пазят мира помежду си”, е записал Фредегар. Между другото, скрепяването на мира с докосването на брадата на Меровинга така и не се случва – много скоро Хлодвиг собственоръчно посича Аларих в битката при Вуйе през 507 година.

Теодорих III, крал на Неустрия, се постригва за монах през 673 година, след като е низвергнат от трона в полза на брат му. А на последният от Меровингите - Хилдерих III, церемониално отрязват косите, с което той символично е лишен от властта и тронът преминава във владение на Пипин III Къси, който поставя началото на династията на Каролингите.

подстригването на Хилдерих III, с което
му се отнема официално властта
Сега историците по-добре разбират и думите на кралица Клотилда Млада, която след смъртта на си Хлодомер през 524 година категорично отказва да подстриже тримата си внуци за монаси: “… по-добре смърт, отколкото тонзура!”. Подстригването буквално означава лишаване на наследниците от всякакви права за наследяване на трона. 
Друг пример за обратното: през 715 година франките си търсят нов крал. На преден план излиза неизвестния до този момент монах “брат Даниел”, който всъщност е Хилперих II (син на убития  през 675 г. франкски крал Хилдерих II и на Билхилда, дъщеря на крал Сигиберт III). До коронацията му за крал на Неустрия търпеливо изчакват косите на бившия монах да израстат, за да може да поеме властта “по всички правила”.

В хрониките се срещат и записки, според които през първите години на управлението на Каролингите (средата на VIII век) за извършването на ритуално осиновяване било достатъчно да се разменят кичури коси. "Така постъпил Лиутпранд, крал на лангобардите, символично осиновявайки Пипин Къси, син на Карл Мартел и бъдещ крал на франките, основоположник на династията  на Каролингите”, разказва Жослен Брюнел.

Откъде тръгват обичаите, свързани с косите? Най-простото обяснение вероятно е най-правилното. Кралете в езическа Европа, които през V век започват по-активно да приемат християнската вяра, може да са вземали пример от могъщите старозаветни царе, славили се с дългите си коси. Новопокръстените християни добре познавали библейската притча за могъщия Самсон и силата му, скрита в дългата му коса, която коварната филистимянка Далила отрязва и с това обезсилва героя.

“Не бива да се изключва и фактът, че вождовете на франките са изпитвали силното влияние от страна на римляните. Те се стараели да са в съответствие с модата, битуваща сред легионерите на Римската империя през V век – за да се различават от воините на империята с техните късо подстригани коси, франките носели дълги коси”, добавя Жослен Брюнел.

Най-необичайното заключение от изследването обаче е дело на Аниес Прево, по чиято инициатива започва целия процес. Тя смята, че символичният обичай да се използват коси при подпечатването на документи, може би е просъществувал чак до XV век. "През XIX век  в архивите на окръг Риом е открит интересен документ. Смята се, че това е възвание към жителите, написано от Жана Д’Арк през 1429 година. Върху документа е запазен червен восъчен печат с пръстов отпечатък  и врагмент от човешки косъм”, разказва Аниес Прево.
Ако се окаже, че косъмът принадлежи на Жана Д’Арк (от която, както е добре известно, не е останало нищо след изгарянето ѝ на кладата), то това откритие ще затъмни с блясъка си всички кралски коси от Меровингите до Капетингите, взети заедно.


0 коментара:

Публикуване на коментар