Психолозите провеждат експеримент, в който участват 1500 двойки. Част от тях са влюбени, други – близки приятели, а трети са просто добри познати. В първата фаза на експеримента, учените молят всички участници да попълнят въпросници, чрез които да се разкрият ценностните им виждания, убежденията и конкретни черти от характера. След това се извършва сравнение между резултатите на двамата участници във всяка двойка, като се прави съпоставка за степента на подобие на показателите им.
Става ясно, че онези, които от дълго време са двойка, имат помежду си много общо. Изследователите достигат до извода, че подобните възгледи спрямо нещата от живота повишават вероятността от продължителни благополучни отношения.
За втората част на експеримента психолозите сами разпределят участниците по двойки, за да разберат, дали възгледите на участниците ще се променят със смяната на партньора. Дори след определен период от време, позициите на всички участници по значими от морална гледна точка въпроси, остават непроменени. При това, те отбелязват, че удоволствието от общуването в двойката е по-голямо, ако партньорът им споделя техните възгледи.
Психолозите заключават, че ако в една двойка единият се опитва да убеди другия в правотата си, и двамата в двойката нямат общо мнение по темата, то цялата двойка се оказва “непродуктивна”.
Учените обясняват стремежа ни да установяваме и поддържаме контакти с други, с които си приличаме с потребността ни да се чувстваме комфортно сред обкръжението ни. Изследователите отбелязват, че хората не обичат коренно да се променят, затова, за да постигат целите си, предпочитат да си избират “удобни” хора, които могат да разберат и на които на свой ред могат да се доверят.
Това обаче не означава, че винаги трябва да избираме партньорите си, следвайки този принцип. За да се развива човек са му нужни други гледни точки и нови идеи, които може да получи само от “различните” от него хора, подчертават изследователите.
0 коментара:
Публикуване на коментар