По време на проучването са направени над 70 научни публикации, а в края му данните са обединени с наблюдения, извършвани със спътника Planck не Европейската космическа агенция. В нова публикация за специализираното издание Astronomy & Astrophysics детайлно са описани местоположенията и регионите, в които се наблюдава бурно звездообразуване в галактиката, както и честотата с която се раждат нови звезди. Заключението на учените е, че в Млечния път на всеки десет години се формират средно по 13 звезди с масата на Слънцето.
Изследването е извършено с помощта на APEX (Atacama Pathfinder EXperiment telescope) в Чили, който е предшественик на Atacama Large Millimeter/submillimeter Array (ALMA), чиято задача е да изследва Вселената в диапазона между инфрачервените и радио вълните.
Д-р Карлос де Брьок от екипа на ESO APEX обяснява: “Не можем да извършим детайлни наблюдения на собствената си галактика, защото се намираме вътре в нея. Така че ни остава възможността да се фокусираме върху регионите от нея, където се зараждат звезди. Когато гледаме Млечния път с невъоръжено око, виждаме тези тъмни ивици. Полосите от космически прах са местата, където се раждат нови звезди”.
Сравнение на централния регион от галактиката ни, заснет в различни честотни диапазони |
Обемът от данни е колосален. Масивите са със свободен достъп както за астрономите, така и за всички желаещи любители да се запознаят с тях.
Проектът ATLASGAL официално е приключен, но това не е край, а само начало. “С получените данни можем тепърва да направим много. Открихме множество малки, компактни региони, където се формират нови звезди, които можем да продължим да следим с помощта на ALMA,” казва де Брьок.
“ATLASGAS ни показа къде да гледаме, посочи ни интересните места в галактиката. Сега можем да проучваме детайлно тези региони и да видим как колабират и се раждат нови звезди. Можем да съставим кинетичен модел на движението на газовете в тях. Следващите наблюдения ще се извършват в различни честотни диапазони. Това е силата на съвременните технологии. Защото, каквото виждаш в един честотен спектър, не е същото, което се вижда на други дължини на вълните”, завършва де Брьок.
0 коментара:
Публикуване на коментар