Идеята, че между тези два процеса съществува връзка, е изказана още от Чарлз Дарвин. Това е едно от гениалните му предположения – че двата вида разнообразие са се развивали паралелно. Изолацията на една група хора от друга е способствала за натрупването както на биологични, така и на културни различия, а контактите между отделните групи – напротив – са водели до появата на сходства. Но възниква въпроса, как популациите и езиците са се отделили от общите предци?
Между гените и езиците има много общо – променят се, мигрират, разселват се заедно с популациите. Демографската история на популациите може да се проследи както по генетичните, така и по лингвистичните маркери. В генетиката като такива маркери се използват секвенциите в ДНК, при лингвистиката – фонемите – елементарните единици на езика. И генните инженери, и лингвистите, чертаят “свои” филогенетични дървета, които показват как популациите или езиците са се отделяли от общите си предшественици. През последните години се появяват и съвместни изследвания, в които езиците и гените се анализират едновременно.
Учени от Станфордския университет, канадския Университет Манитоба и Университета Браун са избрали да подходят към проблема буквално в глобален мащаб. Те анализират повече от 2000 езика и 246 популации. Основният извод, до който достигат изследователите е, че съседстващите си езици започват да си приличат. Може да ви се струва, че това и така е ясно, но за специалистите това съвсем не е очевиден извод – особено в случаите, когато съвременната класификация на езиците не причислява два съседстващи си езика към едно езиково семейство*.
Езиците от едно семейство са сродни, защото – както смятат лингвистите, назад във времето те са се формирали от един “праезик”. Но от тогава съдбата ги е разхвърлила по света на много големи разстояния. Например, на езиците от най-голямата индоевропейска група говорят хора на всички обитаеми континенти. От друга страна, народи, живеещи в съседство, често се случва да говорят на езици от различни семейства.
И в резултатите от изследването се вижда, че географски близките езици са по-сходни по състава на фонемите, отколкото географски отдалечените, без значение дали се отнасят към една и съща езикова група. Подобно сходство показва, че при близки контакти езиковите фонеми масово се заимстват между съседите. Това много наподобява обмена на генетичен материал между съседни популации, когато жителите мигрирайки от една популация в друга създават семейства с представители на съседните народи.
За да съпоставят езиковото разнообразие с генетичното, изследователите изчисляват векторите (направленията), по които в различни части на света се променят двата вида разнообразие. Оказва се, че на голяма част от планетата ни, тези вектори се намират много близко.
Италиански и американски учени също правят оценка на връзката между генетичното и езиковото разнообразие, но не в глобален мащаб, а само в рамките на Европа. Те проучват 15 популации, 12 от които говорят на езици от индоевропейската група, а 3 – на езици от други групи (финландци, унгарци и баски).
За сравненията на езиците в тази разработка, учените анализират не само лексиката, но и граматиката. Те обръщат внимание на факта, че граматиката в по-малка степен, отколкото лексиката, е повлияна от случайни външни фактори.
Учените построяват четири матрици на разстоянията между 15-те европейски популации – географска, генетична, лексикална и синтактична. След това изчисляват корелациите между всяка двойка в матриците. Изводът им е, че връзката между гените и езиците и по синтаксис, и по лексика, се оказват по-здрави, отколкото между гените и географията. А това означава, че в европейските популации езиците са по-добър показател за генетично сходство, отколкото географията.
От първата разработка следва, че съседстващите си езици постепенно става сходни, независимо от степента на сродството им (обменът на фонеми се случва по същия начин, по който се обменят и гените). Във втората работа на учените географията очевидно остава на втори план. Популациите, говорещи на подобни езици, генетично са по-близки една с друга, отколкото популациите, живеещи близо от географска гледна точка. Освен това, синтаксисът определя тази близост по-точно, отколкото лексиката.
Обобщението на тези заключения е, че генетичните и лингвистичните анализи потвърждават идеята на Дарвин за паралелната еволюция на биологичните признаци (т.е. – гените) и езиците. Предстои обаче да се изучат детайлите в този еволюционен процес.
0 коментара:
Публикуване на коментар