Легендата, че абатството в Гластънбъри е мястото, на което са погребани крал Артур и съпругата му Гуиневир, е измислена от местни монаси, за да привличат поклонници. Предположението е на археолози от Университета в Рединг.
През почти цялата си история познатото по цяла Англия абатство в Гластънбъри е свързвано с името на крал Артур. Според преданията, при възстановителни работи след пожар в манастира през 1184 година, работници се натъкват на кралските саркофази на легендарния крал Артур и съпругата му лейди Гуиневир. Поради тази причина абатството става привлекателно място за много поклонници и се превръща в едно от най-заможните в Англия.
През последните сто години на територията на абатството в Гластънбъри постоянно се провеждат археологични разкопки, чиито резултати са използвани като потвърждение на легендата. Учените от Рединг обаче провеждат нов химичен и радиовъглероден анализ на находки, направени през периода между 1904 и 1979 година.
Оказва се, че останките, открити в предполагаемите гробове на Артур и Гуиневир, са от XI–XV век. Историческите данни сочат, че легендарният рицар, владетелят на Камелот, справедливият и могъщ Артур е живял пет века по-рано – в края на V началото на VI век. Авторите на откритието са убедени, че силната вяра и средновековните митове, както и неточните данни от по-ранните анализи, са въвели в заблуждение колегите им, извършвали разкопките през миналия век.
Монасите са измислили легендата, за да привлекат средновековните “туристи”, предполагат специалистите от Университета в Рединг. Археолозите освен това са установили, че времето на първото заселване на абатството в Гластънбъри е с 200 години по-рано от приетото до момента. Открити са пещи за обработка на стъкло, които са датирани от около 700-ната година от н.е. Откритието е важно, защото това е най-ранното свидетелство за производство на стъкло в земите на саксонска Англия.
0 коментара:
Публикуване на коментар