Синът на виконта на Хънтигдънбрук Едуард Монтагю, получава титлата Четвърти Граф на Сандвич (или както звучи „по-английски“ - Сандуич), когато е още на 10-годишна възраст. Джон Монтагю израства в аристократичните среди и се слави като много образован и мъдър политик. Първо учи в Итън, а после и в „Тринити колидж“ в Кеймбридж. След завършване на образованието си младият Граф Сандвич пътува много из Европа, посещава част от Отоманската империя, стига чак до Източна Азия. Със завръщането си във Великобритания заема мястото си в Камарата на Лордовете в английския парламент. По време на политическата си кариера Джон Монтагю заема множество важни постове в държавното управление.
От февруари 1748 до юни 1751 е на длъжността Първи лорд на Адмиралтейството. През август 1753 става един от държавните секретари. През 1768 е началник на пощите, през 1770 - отново държавен секретар, а от 1771 до март 1782 - отново Първи лорд на Адмиралтейството.
Най-известен обаче става с постиженията си в... кулинарията. Според легендата, Монтагю е запален картоиграч, способен да прекарва дълги часове зад игралната маса. Не обича да прекъсва играта си, за да се нахрани, затова – някъде около 1762 година – започва да изисква от прислугата си, да му сервира сухи меса, поставени между две филии хляб. Това му позволявало да си играе картите, да вечеря и едновременно да не си цапа ръцете – с две думи, да се храни, без да се откъсва от играта на карти. Навикът му бил възприет и от приятелите му, с които играел, които също започнали да си поръчват „същото, като на лорд Сандвич“.
Алтернативната версия твърди, че сандвичите си ги поръчвал, защото имал навика да работи упорито по морските и политически проблеми на държавата.
Каквато и да е истината, сандвичите много бързо печелят популярност. В началото се смятат за нещо като късна „малка вечеря“, която си позволяват предимно мъжете, заиграли се на карти в късните часове на деня. Но популярността им бързо завладява цяла Европа.
По време на индустриалната революция сандвичите престават да са привилегия само на аристокрацията. Бързото им приготвяне и възможността да бъдат консумирани по всяко време ги превръщат в евтин и широкоразпространен вариант за обяд на милионите работници в новите фабрики. Не след дълго модата на гарнираните филии хляб се пренася и зад океана. На американска земя яденето на сандвичи се превръща не просто в навик, а директно придобива статута на отличителна за културата черта.
Днес сандвичите са разпространени из цял свят. Вариациите им са неизброими – от дюнерите на Азия, през виетнамските Бан ми, италианските панини и разбира се, до всевъзможните хот-дог комбинации в Америка. Всичко това, започнало с увлечението на един граф по играта на карти...
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар