2.10.17

Ричард III е един от най-противоречивите крале в историята на Англия. Едни виждат в него безскрупулен злодей и убиец, други смятат, че очернянето му е преднамерено извършено от следващите поколения. Трудовете на Джон Мортън, архиепископ на Кентърбъри и непримирим противник на династията Йорк са онези източници, които описват Ричард като предател и злодей. Лошата си слава Ричард III дължи и на едноименната трагедия на Уилям Шекспир, в която  кралят е описан като уродлив гърбушко, който узурпира трона на Англия, като убива племенниците си, за да се добере до короната. Но в интерес на истината, това е кралят, направил много за развитието на Англия, когото съвременниците му познават като безкрайно честен и храбър.

Ричард III Глостър се ражда на 2 октомври 1452 година. Той е единадесетото от общо дванадесетте деца на Ричард от Йорк и Сесили Невил. Той е слаб, дори мършав, куца и заради физическите си дефекти по рождение започват да го наричат Гърбав. Въпреки това притежава неизчерпаема енергия и участва в много военни кампании. Признат е за отличен стратег, а се отличава и с мъжеството и доблестта си. Ричард предано служи на краля на Англия - най-големия от братята му Едуард IV, като проявява не само умения да води битки, но и да се справя с не по-малко сложните административни предизвикателства. И въпреки това у него бушуват високомерието, честолюбието и завистта. Не желае да остане второстепенна фигура сред династията на Плантагенетите.

След смъртта на брат му, за крал е признат 12-годишният му син Едуард. Ричард се заклева във вярност на Едуард V, но в същото време започва да се разправя брутално с роднините на малолетния монарх. Тайният съвет на кралството обявява Ричард за лорд протектор на Англия и регент на краля. В деня на коронацията на младия крал, Ричард успява да убеди и парламента, и народа, че бракът на Едуард IV и Елизабет е незаконен, а следователно и децата им не могат да наследяват короната.

На 25 юни 1483 година парламентът детронира Едуард V и обявява за крал Ричард III. След това Едуард и по-малкият му брат са затворени в Тауър, а малко по-късно буквално изчезват. Смята се, че са убити. Варварският акт се приписва, естествено, на чичо им Ричард III, което не само, че не го прави по-популярен, но му печели и нови врагове, а много от дотогавашните му съюзници го изоставят.

През 1485 година Хенри Тюдор, граф Ричмънд събира във Франция не много голяма армия - 1500 наемници и 500 англичани, избягали по-рано при възкачването на трона на новия крал. Хенри се прехвърля с тази армия на Острова и среща в съдбоносна битка Ричард. Сражението се провежда на 22 август 1485 година край Босуърт. Предвожданите от Ричард войски имат числено превъзходство, но неочаквано кралят е предаден от един от васалите си – лорд Стенли, който в последния момент преминава на страната на метежниците.

Ричард III загива в битката. Короната на Англия още на бойното поле е положена на главата на Хенри Тюдор. С това се слага край на продължилата десетилетия Война на Розите, в която родовете Йорк и Ланкастър оспорват властта над Англия. Мъжката линия на Плантагенетите прекъсва след смъртта на Ричард III, а Хенри VII полага основите на новата династия на Тюдорите.

През 2012 година, по време на изкопни работи на мястото на паркинг в Лестър, са открити останките на последния от рода Йорк. След щателен анализ с помощта на всички средства, с които разполага съвременната наука, без съмнение е установено, че един от откритите скелети е на Ричард III. На 26 март 2015 година останките на Ричард III бяха препогребани с тържествена церемония, съответстваща на кралска особа. От този момент насетне противоречивият английски крал ще почива в катедралата в Лестър.


0 коментара:

Публикуване на коментар