В историята на Америка и по-рано са се случвали икономически кризи. Но всички те са продължавали не повече от 3-4 години и икономиката отново е поемала към разцвет. Голямата депресия се проточва три пъти повече.
Двадесетте години на ХХ век в САЩ преминават под знака на революция в потреблението, последвана от неминуемият спекулативен бум. Пазарът на акции расте с изпреварващи темпове – през 1928 – 29 година средната цена на ценните книжа се повишава с 40 %, а обемите, в които се търгуват се увеличава от средно 2 милиона до 5 милиона акции дневно.
Обикновените американци, обсебени от идеята за бързо забогатяване, влагат всичките си спестявания в акции на големите корпорации, надявайки се в бъдеще да ги продадат по-скъпо. Дори и малките деца научават, че търсенето поражда предлагане, и стойността на ценните книжа започва да расте в геометрична прогресия. Американците обаче не се спират от повишените цени – затягат коланите и продължават да купуват акции с надеждата за добра печалба в бъдеще. За да купуват ценните книжа инвеститорите активно започват да теглят кредити. Цялата тази надпревара води до създаването на един икономически балон, който рано или късно се пука.
И времето на този балон настъпва – “черният четвъртък”, 24 октомври 1929 година, когато промишленият индекс Дау Джонс спада до ниво от 381,17 пункта. Инвеститорите започват панически да се освобождават от акциите си. Само за един ден са продадени над 12,9 милиона ценни книги, а Дау Джонс се смъква с още 11%.
“Черният четвъртък” става първата брънка от цяла поредица в кризата от 1929 година. Крахът на борсата води след себе си “черният петък” (25 октомври), “черният понеделник” (28 октомври) и “черният вторник” (29 октомври). През тези четири “черни дни” са продадени над 30 милиона акции. Заради борсовия срив хиляди американци се оказват разорени, като загубите им се оценяват на минимум 30 милиарда долара.
“Черният октомври” от 1929 година е прието да се смята за началото на Голямата депресия. Но някои индикатори за предстоящият срив са забелязани по-рано същата година. Икономисти и историци и до днес спорят за причините, довели до мащабният икономическо колапс. Първо обаче, трябва да се отбележи, че кризата не започва току-така и отведнъж. Няколко месеца преди сриването на борсите става ясно, че американската икономика е в рецесия – промишленото производство се свива с 20 процента и едновременно с това се понижават цените и доходите на населението.
Най-големите поражения на кризата, зародила се в Америка, са за икономиките на Германия и Великобритания. Няколко години преди краха на Уол Стрийт, Лондон възражда златния стандарт, като лирата е оценена по номинала си от предвоенния период. Така британската валута се оказва надценена, от което страда експорта – английските стоки са прекалено скъпи и губят от конкурентноспособността си. За да поддържа лирата на Великобритания не й остава нищо друго, освен да взема кредити зад океана. И когато Ню Йорк рухва през “черния четвъртък”, вълната на кризата поема и към мъгливия Албион.
От там верижната реакция се пренася по цяла Европа, която тъкмо се е възстановила от пораженията на Първата световна война. Германия, също като Великобритания, понася големи щети от американската игла, пукнала икономическия балон. През двадесетте години доверието към немската марка е много ниско, банковият сектор все още не се е съвзел след войната, а страната преживява период на хиперинфлация. За да се справи със ситуацията и да раздвижи икономиката, правителството на Германия, фирмите и общините търсят краткосрочни кредити от Щатите. Икономическата криза, започнала през октомври 1929 година в САЩ, буквално зашеметява германската икономика, която се оказва много зависима от американските кредити.
През първите години на Голямата депресия икономиката на САЩ се свива с 31%. Промишленото производство спада почти два пъти, а цените на селскостопанските продукти се сриват на половина.
В началото на 30-те години Америка на два пъти преживява паника сред банковата сфера. Вложителите масово започват да изтеглят депозитите си, а повечето финансови учреждения са принудени да спрат да дават кредити. След това започват фалитите на банки, заради което вложителите губят още над 2 милиарда долара. От 1929 година паричната маса в страната в номинално изражение намалява с 31%.
На фона на тежкото състояние на икономиката стремително падат доходите на населението, а една трета от работоспособните американци се оказват безработни. Не им остава нищо друго, освен да митингуват и да настояват правителството да предприеме мерки. Митингите не са само мирни. През 1932 година по време на т.нар. “гладен марш” в Детройт, на улицата излизат останалите без работа служители на завода Ford. Полицията и частната охрана на Хенри Форд откриват огън по протестиращите. Загиват четирима, а над шестдесет човека са тежко ранени.
Реанимацията на американската икономика започва едва след като през март 1933 година президент на САЩ става Теодор Рузвелт. Той успява, благодарение на политиката на “твърдатда ръка”, да постигне прелом и да тласне икономиката към растеж.
Новият президент избира пътя на принципна намеса и държавно регулиране на процесите. За стабилизиране на паричната система доларът изкуствено е девалвиран. Временно са затворени банки (после, при повторното им отваряне, са подпомагани с държавни кредити). Работата на големите промишлени предприятия е строго регламентирана практически на ниво планиране – с квоти за производство, установяване на максимални пазарни дялове и определяне на минимални нива на работните заплати. И още – отменен е сухият режим. Контрабандата на алкохолни напитки рязко спада, а федералното правителство започва да получава сериозни постъпления в хазната от акциза върху спиртните напитки.
Ресурсите от производството се преразпределят и се насочват към инфрструктурните проекти. Това особено засяга селскостопанските райони на страната, които са сред най-бедните. За да намали огромната безработица правителството пренасочва милиони американци към строежите на хидро-съоръжения, шосета, железопътни трасета, електропроводи, мостове и редица други инсфраструктурни обекти. Облекчаването на транспортните и логистични задачи става допълнителен стимул за бизнеса. Увеличава се и темпа на строеж на жилищни сгради. В пенсионната система и в профсъюзите са извършени реформи, които в крайна сметка водят до качване на рейтинга на президента Рузвелт сред широките маси. В началото “шоковата” му терапия не се харесва на американците, за които предприетите мерки много наподобяват социализъм. Но после всичко започва полека да застава по местата си.
В резултат на това в края на 30-те години икономиката на Щатите бавно се съвзема. Рецeсиите са краткотрайни и като цяло икономиката бележи ръст. Окончателно за справяне с последиците от кризата, започнала през “черния четвъртък” в края на октомври 1929 година, помага Втората световна война. Към хазната потичат пари от многобройните военни поръчки. Мобилизацията на мъжете в армията окончателно намалява безработицата до обичайни нива. Брутният вътрешен продукт на САЩ стремително започва да расте и само през годините на Втората световна война, най-вече заради огромните пари, потекли към военно-промишления комплекс, се удвоява.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар