Томас де Торквемада израства в родния Валядолид. Тъй като и баща му, и чичо му са църковни служители, то с образованието и насочването на детето проблеми няма. В ордена на доминиканците обаче, Томас постъпва едва когато е на 31 години. Преди това пътешества из Испания и според мълвата, води доста бурен живот.
Когато постъпва в редовете на монасите – доминиканци, а това се случва през 1451 година, Торквемада веднага изпъква – ораторските му качества са в основата на известността, с която се сдобива. Съвсем скоро е назначен на поста приор (управител) на манастира на Светия Кръст (Convento de Santa Cruz la Real) в Сеговия. Сеговия се намира между Мадрид и Валядолид и съвсем близо до имението Аревало, където по това време расте инфантата на кастилския трон Изабела. За възпитанието й се грижа майка й, Изабела Португалска, която се слави с фанатичната си религиозност. След като посещават манастира, управляван от Торквемада, Изабела Португалска одобрява приора за духовен наставник на малката Изабела.
Томас де Торквемада е смятан за един от най-изтъкнатите богослови в католическата църква и в ролята си на наставник на инфантата изиграва важна роля в бъдещото обединение и създаването на Испания. Инфантата Изабела, повлияна както от Торквемада, така и от майка си, също се уповава много на религията. Торквемада остава неин духовен наставник и приближен до края на дните си. След като става наставник на Изабела, Торквемада се отказва от всякакви други постове и назначения. Единствено важно остава влиянието му върху Изабела Кастилска. Торквемада взема дейно участие в организирането на брака й с Фердинанд II Арагонски. През 1469 година Торквемада лично съпровожда Изабела до Валядолид на тайната й венчавка с Фердинанд, като се заема да изглади всички препятствия по пътя на кралската двойка.
На 11 декември 1474 година почива законният монарх на Кастилия и роден брат на Изабела, Енрике IV Безсилния. Придворните борби за трона са жестоки, но в крайна сметка ги печели Изабела Кастилска, която става кралица. Скоро след това умира и бащата на Фердинанд Арагонски и той пък става крал на Арагон. Испания фактически е обединена. Към властта на кралската двойка се добавя и влиянието на Торквемада, който получава и своят дял от „тортата“ - назначен е за велик инквизитор.
Заслугата за възраждането на инквизицията в Испания (тази, за която знаем) изцяло принадлежи на Томас де Торквемада. Инквизицията в Испания съществува от 1232 година, когато е учредена с папска була от Григорий IX. Влиянието й обаче не е толкова голямо. Когато Торквемада получава властта и заема високия пост, започва да налага у Изабела схващането, че положението в църквата е много лошо. Торквемада вижда укрепването на влиянието на католицизма единствено чрез ролята на инквизицията. Всъщност, преди него Инквизицията макар че съществува, няма реално никакви служители.
За велик инквизитор Торквемада е назначен с папски указ от Сикст IV, а предложението идва директно от Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски. Папата се опитва да придобие по-голямо влияние върху Испания, посредством назначенията в Инквизицията, но в крайна сметка надделява испанската кралска двойка и за велик инквизитор е поставен Томас де Торквемада. Реконкистата, започнала в Испания още през VIII век, е съвършено уникален и особен процес, защото винаги се е провеждал под знамената на християнството. Отвоюването на Пиринейския полуостров от маврите, продължило до 1492 година (годината, през която е превзета Гранада – последната крепост на маврите на Пиринейския полуостров), е не просто война за земи, а в голяма степен и война срещу изповядващите друга вяра. Учредяването на Инквизицията е продължение на същия процес, но вече вътре в самата Испания.
Инквизицията допринася за усилване на абсолютната власт на католическите крале, както Сикст IV нарича Изабела и Фердинанд. Освен всичко друго това са и пари, които са нужни на новата държава, за да може успешно да завърши Реконкистата, а и в бъдеще, да вземе дейно участие във великите географски открития.
Масовите гонения на еретици не започват веднага. Томас де Торквемада постепенно наслагва у Изабела и Фердинанд виждането, че се налага по-твърдото налагане на борбата за вярата, укрепването й и преследването на еретиците. И най-важното – той говори за конфискацията на имущество, зад което се крие или користен мотив, или много добра политическа стратегия.
Преди всичко Торквемада въвежда множество правила и инструкции. Кой следва да бъде смятан за еретик, как да бъдат водени разпитите, всичко е разписано в детайли.
Инквизицията наказва и само за помисли. А помислите са изтръгвани от хората с помощта на изтезания и никой не е в състояние да устои на мъченията на инквизиторите. Първоначално Инквизицията се занимава с преследване на ересите вътре в църквата. Пълномощията й не се разпростират над юдеите и мюсюлманите, но след това и тези две групи са включени в списъка с „врагове“. Първо юдеите попадат под ударите на „божиите хрътки“ (Орденът на Доминиканците е основан от св. Доминик (Доминго) де Гусман. На латински се изписва като dominicanes. Заради играта на думи, която се получава с Domini canes, монасите от ордена са наричани “хрътките на Бог”. Инквизицията в голямата си част се основава именно на доминиканските монаси). Заставяни са да се прекръстят в католицизма, а който не желае да стори това доброволно, е принуждаван насила. Дилемата била или приемаш християнството, или гориш – в буквалния смисъл на думата. Естествено, мнозина предпочитат да приемат католическата вяра, само за да спасят живота си. Хиляди евреи пък са изгонени от Испания, но както е нормалната практика за онези времена, напускащите я нямат право да изнасят ценности. Цялото им имущество е конфискувано. Същото се случва и с мюсюлманите.
Сменилите вярата си мюсюлмани биват наричани мориски, а евреите със същата участ – марани (на староиспански това означава „свине“). Но това не е всичко, което им е приготвил Торквемада. Ако знаеха какво предстои, щяха да напуснат много по-рано Испания. Започват преследвания и на мориските и мараните. Големият им грях се състоял в това, че само си дават вид на християни, а на практика се придържат към старата си вяра. Арестуваните по време на изтезанията се признават за виновни в този грях. Дейността на Инквизицията в Испания придобива такъв размах, че хората започват масово да бягат в съседна Португалия, в северна Африка и дори в Италия. Папа Сикст IV прави забележка на Испания, че действията от подобен род са недопустими, но колелото вече е набрало обороти и няма спиране.
Когато започват гоненията срещу евреите, богатата еврейска общност решава да събере средства и да се опита да се откупи от преследването. Сумата, която събират от волни пожертвования е значителна – говори се за 300 000. Предлагат я на Фердинад и той няма против да вземе парите и да смекчи положението. Тук обаче се намесва Торквемада и се случва онзи епизод, за който мнозина са чували. Когато научава за предложението на евреите, Торквемада нахлува в залата, където текат преговорите между кралското семейство и представителите на еврейската общност. Великият инквизитор хвърля на масата пред краля кръста си с разпятието и се обръща към кралските особи с думите „Юда предаде Исус за 30 сребърника. Ваши Величества могат да го продадат за 300 000. Ето ви го Христос, продайте го и вие“. След което се обръща и напуска залата. Набожната Изабела приема много присърце този упрек. А Фердинанд, въпреки алчността си, се съобразява с мнението на съпругата си. Победата е за Торквемада.
Според различните данни, за времето през което Торквемада е начело на Инквизицията на кладите са изгорени над 10 000 души. 6 000 от тях са “екзекутирани” задочно (успели са да избягат, преди да бъдат заловени). Над 18 000 са осъдени и хвърлени в затвори за дълги години. Два пъти повече са онези, на които са наложени жестоки глоби, които напълно ги разоряват. Твърди се, че не по-малко от 100 000 семейства са засегнати – честта им е погазена, били са публично опозорени, имуществото им е конфискувано или са били принудени да живеят под постоянния надзор на Инквизицията. Наред с аутодафето Торквемада прокарва и друга линия на борба с ересите. Под негово давление са унищожени хиляди книги и ръкописи. Създадена е специален Кодекс, в който се записват всички книги, обявени за еретични. Ударът по културата е не по-малко зловещ от физическото унищожение на хора. Изобщо, думата инквизиция преди да се развихри Томас де Торквемада означава просто “разследване”. След него обаче, Инквизиция вече звучи ужасяващо.
Някъде ще прочетете, че Торквемада въвежда сертификатите за “чистата кръв”, но това не е вярно. Такива сертификати има далеч преди неговото време и съгласно законите, без да притежава подобен документ никой не би могъл да заеме църковна длъжност. А в страна, в която религия и светска власт са така преплетени, както в Испания, това означава, че без “чиста кръв” никой не може да влезе в редовете на администрацията - и църковна, и светска.
Неминуемо следва въпросът, Томас де Торквемада фанатик на вярата ли е, или умел политик? Заради извършеното от него в качеството му на велик инквизитор мнозина го определят като престъпник пред Бога. Но като се проследи по-детайлно живота му, неминуемо излиза и другото – политическото му влияние. На първо място придържането му към Изабела и приносът му за възкачването й на трона на Кастилия, както и сключването на брака с Фердинанд е абсолютно доказателство за политическа стратегия. На второ място, задължителната конфискация на имуществото на обвинените в ерес също има политически оттенък. С оглед на това, че младата Испания се нуждае от много средства, за да води войни и да се включи в преразпределението на новите земи, Торквемада вероятно е прозрял, че Фердинанд не би се възпротивил на практиката с конфискация на имущество, а това вече е не само религиозен фанатизъм, но и чиста политика.
Томас де Торквемада доживява до дълбока старост. Почива на 16 септември 1498 година на 78-годишна възраст. Макар властта му да е огромна, страхът му също е грандиозен. През цялото време, докато е на поста велик инквизитор, не предприема никакви пътувания, без да е съпроводен от личната си охрана. Дори из града се разхожда само съпроводен от 200 пехотинци и 50 конници. Домът му напомня крепост, а самият той живее постоянно с очакването някой да му забие нож в гърба или да се опита да го отрови. Ненавиждала го е цяла Испания и той е бил наясно с това. И така, чак до смъртта си.
Стореното от Томас де Торквемада през втората половина на XV век в Испания е истинска трагедия, чиито последствия се усещат и до наши дни. Вероятно той е най-зловещият инквизитор в цялата история на тази ужасна организация. Но Торквемада и до днес има почитатели, които ще ви изтъкнат не един и два довода, че официалната история за него е толкова вярна, колкото и историческата истина, съдържаща се в трагедиите на Шекспир…
През XX век католическата църква признава Торквемада за престъпник. Доминиканците се отричат от него и го изключват от ордена посмъртно.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар