Мързелът ни е програмиран от еволюцията, твърдят учени

Канадски учени са достигнали до извода, че човек биологично е програмиран да търси начини за забавяне на действията си и пестене на енергия.

Оказва се, че предпочитанията ни да полегнем, вместо да тренираме във фитнеса е обусловено от природата. Хората са мързеливи… по еволюционни причини. Може да се смята, че сме наследили мързела от предците си, които са се стремили да пестят енергийните си запаси, за да им стигнат до следващия сполучлив лов.

В разработка, описана в статия за списание Current Biology, учени от канадския университет Саймън Фрейзър достигат до заключението, че когато човек просто се движи, тялото му избира най-икономичния начин да го прави.

Изводите са на база научен експеримент, целящ да проучи походката на човек. Опитът се състои в това, че към краката на мъжете и жените, участващи в наблюдението, се закрепват екзоскелетони, посредством които се променя - усилва или намалява - съпротивлението, което трябва да преодоляват ставите. Целта е да се променят нормалните навици на ходене на участниците в експеримента. След това участниците са заснемани със специални камери, докато вървят по бягаща пътека. Изследователите наблюдават как се променя и се адаптира походката им към новите условия.

Установяват, че въпреки отработваните с десетилетия стил и маниер на ходене, участниците само за минути успяват да намерят нов начин за да ходят с най-малко съпротивление в променените условия. Данните показват, че нервната ни система разполага с механизъм, способен да оптимизира разхода на енергия така, че да бъде минимално необходимия. При това, този процес протича на ниво подсъзнание, подчертават учените, участвали в изследването.

Това е първият опит, доказващ наличието на подобен механизъм. По-рано беше известно само, че организмът ни винаги търси най-ефективният начин за придвижване – с такова темпо и такава дължина на крачката, за да се сведат до минимум разходваните калории.

За да няма съмнение в заключенията, учените извършват и “лъжливи” опити – т.е. премахват съвсем действието на екзоскелетона, но не казват за това на изпитваните, или пък добавят съвсем незначителни натоварвания. Резултатите са категорични: Мозъкът ни разполага с такъв механизъм, който се стреми да оптимизира харченето на енергия, дори когато става дума за отклонения от 5% от “идеалния” разход.

Засега учените нямат никаква представа, как мозъкът успява да изчисли разхода на енергия и да въведе съответните корекции за толкова кратко време. Предполага се, че ако бъде открит “центърът на мързела” в нервната ни система, ще може да бъде копиран методът му на работа и да използваме наученото в различни сложни системи и устройства, където се изисква оптимизиране на енергийните разходи.