Шокиращото твърдение на изследователите се базира на забелязаната от тях закономерност за звездите, подобни на нашето Слънце. Всъщност, учените са изследвали звезди, които по маса и радиус не се различават значително от нашето светило, а в голяма част от случаите около такива звезди са установени и планети, обикалящи в орбита в т.нар. “зона на комфорта”. Изследователите установяват, че в състава на тези звезди желязото и другите метали са по-малко, отколкото около звездите, около които обикалят планети, но извън зоната, предлагаща приемливи условия за развитие на живот.
Понеже планетите по химически състав са близки до звездите, около които обикалят, учените достигат до извода, че при небесните тела от обитаемата зона обикновено концентрацията на метали е по-малка, отколкото тази в двойката Земя-Слънце. По принцип, около богатите на желязо звезди се откриват масивни планети с газова обвивка.Специалистите обясняват тази разлика в химическия състав на Земята и повечето планети от “обитаемата зона” край други звезди с това, че последните вероятно са значително по-стари. Желязото и другите тежки елементи се образуват при взривовете на светилата и се разсейват в междузвездното пространство.
Когато Млечният път е бил по-млад, подобни взривове са се случвали по-рядко, а това означава, че и желязото ще се среща в по-малки количества в екзопланетите, пригодни за развитието на живот. Ако съществуването на обитаеми планети е характерно по-скоро за бедни на метали звезди, то на съвременния етап от живота на галактиката ни, те се образуват значително по-рядко.
Не бива да се забравя обаче, че звездите съществуват достатъчно дълго време и древни планети с условия, пригодни за живот, съществуват в големи количества. Земята все пак е изключение сред потенциално обитаемите планети в Млечния път и по химически състав съществено се различава от “посестримите” си.
0 коментара:
Публикуване на коментар